Читать «Джийвс и непредотвратимото бедствие» онлайн - страница 4

— Нима, сър?

— Не ми дава и да пия.

— На какво основание, сър?

— Ами желае, поради неизяснени зловещи причини, да направя благоприлично впечатление на някой си Филмър.

— Твърде неприятно, сър. И все пак голяма част от лекарското съсловие е на мнение, че подобно въздържание е в дъното на доброто здраве и дълголетие. Според докторите то имало благоприятно въздействие върху кръвообращението и предпазвало артериите от преждевременно втвърдяване.

— Нима? Като ги видиш следващия път им предай от мен, че са глупави магарета.

— Много добре, сър.

Ето как започна това гостуване у леля Агата, изпълнено с по-страховити преживявания от всеки друг път, като имате предвид, че съм изстрадал авторитет на тема неприятни сблъсъци с кръвната роднина. Не ми стигаше агонията от насилственото лишаване от животодаряващия коктейл преди вечеря, не ми стигаше болезненото преживяване всеки път, щом ми се допуши кротка цигара, да се просвам по лице на пода и да пуфкам нагоре в камината, не ми стигаше постоянно грозящата опасност да се сблъскам с леля Агата в коридора, ами на всичкото отгоре трябваше да другарувам любезно с Достопочтения Филмър, което упражняваше недопустимо и непривично насилие върху Устъровата природа.

Всеки ден играех голф с Достопочтения и успявах да се справя с напрежението само като захапвах до кръв Бъртрамовата устна и стисках здраво юмруци, та чак кокалчетата ми побеляваха. Достопочтеният придружаваше най-сакатата игра на голф, на която съм бивал свидетел, с разговори, от които единствено с мъжествено усилие на волята се въздържах да не повърна. Вече се самосъжалявах неудържимо, когато една вечер, както се преобличах апатично, с увиснала долна челюст, в официалното облекло, с което всеки уважаващ себе си и околните джентълмен се докарва за вечеря, в стаята ми нахълта младият Бинго и отклони мъката ми в друга насока.

Защото трябва ли да се притичаме на помощ на страдащо другарче, ние Устърови забравяме себе си. А че Бинго бе нагазил до колене в нещо лепкаво и смрадливо, си личеше още по вида му — вид на котка, халосана по главата с тухла, и очакваща в най-скоро време да понесе и по-страшни удари на съдбата.

— Бърти — простена Бинго, рухна върху леглото ми и се зае да разпръсква край себе си невъздържана скръб, — как е напоследък Джийвс с мозъчните изригвания?

— Според мен го дава със завидна сила. Как си със сивата материя, Джийвс? Струи ли обилно?

— Да, сър.

— Слава Богу — въздъхна облекчено Бинго. — Имам нужда от мъдър съвет. Ако здравомислещи люде не предприемат мерки в правилна насока, моето име ще въргаля в калта.

— Какво е станало, старче? — попитах разтревожено.

Бинго впи пръсти в покривката на леглото.

— Ще ти кажа какво е станало. Освен това ще ти разкрия причината за престоя си в това чумаво гнездо. Ще ти кажа защо се грижа за обучението на дете, което се нуждае не от старогръцки и латински, а от здравословно хлопване по темето с бейзболна тояга. Но аз бях принуден, Бърти, да дойда тук, защото обстоятелствата се оказаха по-силни от мен. В последния момент преди да отплава за Америка на Роузи й скимна, че ще е по-благоразумно аз да остана тук и да се грижа за нейния пекинез. И ми завеща двеста лири, с които да се оправям до завръщането й. Сумата, разпределена мъдро върху периода на нейното отсъствие, би била предостатъчна да поддържа псето и мен в скромно охолство. Но ти знаеш как стават тези работи, Бърти.