Читать «Джийвс и непредотвратимото бедствие» онлайн - страница 12

Беше Първис, икономът на леля Агата.

— Госпожа Грегсън пожела да ви известя, сър, че би искала да ви види веднага щом привършите с банята си.

— Че нали вече ме видя.

— Доколкото разбрах, сър, тя желае отново да ви види.

— Добре, дадено.

Поизлежавах се още пет минути в топлата сапунена вода, след което изсуших телосложението и се прибрах в стаята, където Джийвс подреждаше бельото ми.

— А, Джийвс — рекох. — Тъкмо се сетих. Не е ли редно някой да даде на господин Филмър малко хинин. Трябва да проявяваме милосърдие към ближния дори когато той е министър от сегашното правителство.

— Вече сторих това, сър.

— Браво. Няма да ми е приятно, ако вземе да подсмърча на масата. — Нахлузих единия чорап. — Джийвс — продължих, — предполагам знаеш, че трябва много скорострелно да обмислим положението. Нали си даваш сметка за картинката? Господин Филмър подозира младия Томас, че е извършил тъкмо онова, което диването е извършило, и ако повдигне обвинението, леля Агата ще изрита господин Литъл, след което госпожа Литъл ще научи за магариите на господин Литъл и в резултат какво ще се получи, Джийвс? Сега ще ти кажа. Госпожа Литъл ще сподели с господин Литъл някои свои възгледи по негов адрес, които аз, като ерген, смятам, че никой женен мъж не бива да чува за себе си в течение на целия семеен живот. В този живот, Джийвс, цари едно правило, което нивга не бива да бъде потъпквано — а именно поддържане на взаимноприемливо равновесие. А жените, Джийвс, са склонни да повдигат един и същ въпрос в течение на дългите съвместни години. Те не са от хората, които махват с ръка и забравят.

— Много сте прав, сър.

— Тогава какво?

— Вече съм се погрижил за проблема, сър.

— Така ли?

— Да, сър. Най-удачното решение ме озари веднага след като се разделихме с вас. То почиваше на една реплика на господин Филмър за слабоумния идиот, която ме наведе на мисълта как може да се излезе от така създалото се положение.

— Джийвс, ти си същинско чудо!

— Много ви благодаря, сър.

— И какво е това решение?

— Прецених за целесъобразно да отида при господин Филмър и да го уведомя, че вие сте този, който е отвързал лодката му.

Джийвс изчезна от полезрението ми, защото пред очите, не без основание, ми причерня. Впих пръсти в първата опора, която ми попадна, а именно втория чорап.

— К-к-к-какво?!?!

— Отначало господин Филмър изпитваше вътрешна съпротива и отказваше да приеме думите ми за достоверни. Но аз му изтъкнах факта, че вие със сигурност сте бил осведомен за местонахождението му на острова. Той бе принуден да се съгласи с мен, че този факт сам по себе си е твърде показателен. По-нататък изтъкнах, сър, че вие сте вятърничав млад джентълмен, комуто с лекота би хрумнала подобна дебелашка шега. Оставих го твърдо убеден във вашата вина и по този начин отпадна опасността деянието да бъде приписано на младия господин Томас.

Аз не можех да откъсна поглед от този подлец — бях като омагьосан.