Читать «Джийвс и непредотвратимото бедствие» онлайн - страница 11

— Внимателно с лебеда, Джийвс.

— Наблюдавам неотлъчно птицата, сър.

А птицата, която беше размотала още няколко метра шия с цел да ни докопа горе на покрива, сега рязко се извъртя. Явно гласът, прозвучал изотзаде й, силно я бе впечатлил. След като метна към Джийвс зорък, изучаващ поглед, тя си пое въздух за съскащи нужди, подскочи на място и се юрна напред.

Можех да предупредя нещастния лебед, че напъните му са обречени на провал. Като лебед нищо чудно да е бил виден представител на тяхната интелигенция, но битката е предварително загубена, когато се противопоставят чии да е умствени способности на Джийвс. По-добре да не си беше губил времето, ами направо да се беше прибрал у дома при семейството си.

Тъй като всеки млад мъж, правещ първи стъпки в попрището на живота, трябва да умее да се справя с разлютен лебед, сега ще ви обясня накратко как се процедира. Като начало, значи, прибирате пътем дъждобрана, който някой е изтървал в паническото си бягство. После преценявате много точно разстоянието и мятате дрехата върху главата на птицата. Грабвате куката за отблъскване на лодки, която предвидливо сте взели със себе си, подпъхвате я под лебеда, закачате провесения дъждобран и ловко запокитвате пернатия в близкия храсталак. Докато той прави опити да проумее какво му се е случило, вие хуквате обратно към лодката, без да забравите да подберете със себе си всеки приятел, случайно озовал се върху някой съседен покрив. Поне това бе методът, използван от Джийвс, и аз изобщо не виждам как би могъл да се усъвършенства.

Достопочтеният разви скорост, достойна за възхита, така че тримата се озовахме в лодката за по-малко от нула време.

— Проявихте похвална съобразителност — рече той на Джийвс, докато се отблъсквахме от брега.

— Старая се, сър.

С това Достопочтеният явно изчерпа разговора си за известно време. Само се сгуши в ъгъла и се размисли над нещо и то много съсредоточено. Не обърна внимание дори когато плеснах, без да искам, с греблото и го облях целия. Не че беше сух.

Вече слизахме на брега, когато най-сетне живна.

— Господин Устър!

— О? А?

— Размислих над проблема, който споделих с вас преди известно време… проблема за начина, по който се е развързала лодката ми.

Това никак не ми допадна.

— Неразрешим проблем — побързах да го уверя. — По-добре не си трошете повече главата. Ще си остане една от неразгаданите тайни на живота.

— Напротив, стигнах до един извод, който ни дава изчерпателен отговор. Убеден съм, че лодката ми е била пусната на свобода от малкия Томас, сина на нашата домакиня.

— О! Таквоз… Не! Защо?

— Защото ми има зъб. Пък и подобно нещо може да хрумне единствено на малко момче или слабоумен идиот.

И се запъти към къщата, а аз, облещен от ужас, обърнах взор към Джийвс.

— Чу ли го, Джийвс?

— Да, сър.

— Какво ще правим?

— Може би господин Филмър ще размисли и ще реши, че подозренията му са неоснователни.

— Да, ама те са основателни.

— Така е, сър.

— Пак питам — какво ще правим?

— Не мога да кажа, сър.

Потътрих се, сломен, към къщата да докладвам на леля, че Достопочтеният е бил спасен, след което се качих горе да взема една гореща вана. Докато се наслаждавах на благодатната топлина, на вратата се почука.