Читать «Място на чудесата» онлайн - страница 4

Протягайки се назад, Седящият Бик сграбчи кофата си и я постави между краката си. Момичето нямаше кофа, някой сигурно й я беше отнел. Кофата нямаше да бъде от полза на крадеца, защото бе невъзможно да се отвори чужда кофа. Но без контейнера, момичето със сигурност щеше да умре от глад.

Той отвори кофата си и извади от нея малка чаша с уиски. Седящия Бик никога не пиеше отровата на белия човек, но я пазеше в случай, че поиска да търгува с други по реката. В този случай това беше точно необходимо да стопли едно малко тяло.

Навеждайки се напред, той поднесе чашата към устните й така, че да може да пие. Тя глътна малко и силно се закашля. Той се опита да я накара да отпие още една глътка, но тя отказа.

— Как се казваш? — попита той, връщайки чашата с уиски в кофата си.

— Криси — прошепна тя.

— Хубаво име — каза той като кимна. — Напомня ми за звуците, издавани от щурците. Крис… с… си, Крис… с… си.

Криси се усмихна.

— Как се казваш?

— Аз съм Тантака Иотейк.

Тя сбърчи носле.

— Това е глупаво име.

— За тебе е глупаво, но за моя народ е много силно име.

— Какво означава?

— Седящия Бик.

Очите й се отвориха широко, сякаш го позна.

— Чувала ли си за мен?

Тя кимна.

— Моят учител в трети клас ни чете приказката за теб.

Седящият Бик бе доволен, че беше разпознат, особено от някой толкова млад.

— Какво каза учителят ти за мен?

— Каза, че си бил вожд…

— Не вожд — поправи я той, — лечител.

— …и че ти си убил Генерал Кастър.

— Казват, че аз съм го убил. Не знам. Имаше голямо объркване този ден… войници препускаха навсякъде. Пищяха жени. Хората стреляха — той повдигна рамене. — Може и да съм го убил.

Криси помисли за момент.

— Не мисля, че ти си го убил, защото ако си го направил, нямаше да си на Небето.

Седящия Бик се намръщи.

— Може би не сме на Небето.

— Ние двамата сме на небето — каза тя ядосано. — Майка ми казваше, че всички добри хора отиват на Небето, когато умират. А аз бях добра!

Седящия Бик посочи горящо село.

— Те също са пуснали и някои лоши хора тук.

Криси не се разколеба от забележката.

— Това е така, защото Исус още не е бил тук. Когато дойде той, ще изрита навън лошите — ще ги изпрати на друго място — и всичко ще бъде наред. Небето е красиво. Ще видиш.

Те обсъждаха въпроса. Криси, вярвайки, че са на Небето, разказа за всички неща, които бе научила в неделното училище. Седящият Бик отказа да отстъпи. Отказа да повярва, че се намират на място, толкова чудесно, колкото Небето, което описваше Криси — мястото на чудесата.

Той не бе видял никой да лети наоколо с крила — ангели, както ги наричаше Криси или полета с цветя, където децата се смееха и играеха по цял ден, всичко което бе видял, бе същото нещастие и мизерия, познати от живота му.

Но въпреки разногласията си, Седящият Бик се радваше на компанията на Криси. Тя беше като струя чист въздух в този някак мръсен свят. Той винаги е бил привързан към децата, без значение какъв бе цвета на кожата им.

Разочарована, че не може да накара Седящия Бик да мисли като нея, Криси тропна с крак нетърпеливо.