Читать «Място на чудесата» онлайн - страница 2

Крещейки от болка, Седящият Бик се хвана за страната си и падна на пода. Лежейки там, с кръв бавно изтичаща през простреляното място, той наблюдаваше как Хенри Тежката Глава — индианецът, който се навърташе около форта, пристъпи напред, извади пистолета си и го застреля в главата.

Почувства ослепяваща болка докато куршумът влизаше в черепа му. А после тъмнина.

Седящият Бик прокара ръка по главата си, търсейки мястото, където беше прострелян. Пръстите му не откриха нищо.

Никакъв оток, никакъв разрез или следа от засъхнала кръв. Нищо. Дори и белег. Той бе изцелен. Бяха изчезнали и белезите, оставени от битки и трудности през живота му. Дори и куцането му, резултат от това, че беше прострелян в крака от Вожда на гарваните, го нямаше вече. Всъщност, тялото му не бе вече уморената, набръчкана обвивка на човек, който вече е прецъфтял. То беше младо и силно, каквото бе когато бяха минали само двадесет и няколко зими от живота му.

Той отново прокара ръка през главата си и изтръпна. Изчезнали бяха и дългите, копринени плитки коса, с които толкова се гордееше през живота си.

Това е само коса. Отново ще поникне. Седящият Бик се намръщи. Ако наистина беше в духовния свят, той не приличаше на нищо, което бе очаквал да намери. Това не беше обширната равнина със златни треви и тихи потоци, както бяха предрекли лечителите и старейшините на племето. Наистина имаше равнина, но тя бе по-скоро тясна, простирайки се само на около миля от двете страни на широка река. Зад нея, покрити с дървета хълмове водеха към извисяващи се планини.

Никакви бизонски стада не се скитаха мързеливо през тревистите земи. Никакви орли не се рееха в небето. Всъщност, откакто се пробуди, не бе видял никакво животно или птица. Наистина, имаше риба в Реката, а през нощта от земята изпълзяваха червеи, но той не можеше да приеме рибата или червеите за негови братя. Но докато на духовната земя й липсваше животинския свят, не беше така с хората. Имаше множество хора. Много, много хора. Всичките бели.

О, Прадеди, направили сте ужасна грешка. Изпратили сте ме не там, където трябва. Това не е земята на духовете на моя народ. Това е Небето на белите хора.

Той се ядоса, че трябваше да прекара цялата вечност с тези, които откраднаха свещените Черни хълмове, изгориха селищата на народа му и избиха всичките бизони, така че децата да гладуват. Той щеше да боядиса лицето си и отново да поеме по бойната пътека, но нямаше откъде да си набави оръжие, а той би ги превъзхождал дори само с лък и стрели. Така че вместо да се бие, той реши да издяла кану и да пътува надолу по Реката в търсене на своя народ. Досега пътешествието му бе неуспешно.