Читать «Място на чудесата» онлайн - страница 5

— Добре, ти само почакай, докато Исус дойде тук — каза тя, сбърчвайки носле. — Той ще ти докаже, че сме на Небето. Той… Дани!

Кръвта изпръска лицето на Седящия Бик, докато стрелата се забиваше в центъра на гръдния кош на Криси. Тясна дървена дъсчица, по-малка от малкия му пръст със заострен каменен връх.

— Ох — каза Криси и остана с отворена уста. Тя погледна надолу към стрелата, която стърчеше от гърдите й, а кръвта капеше надолу.

— Ох, ох, ох…

Криси бавно повдигна глава, поглеждайки въпросително към Седящият Бик. Тя понечи да каже нещо, но очите й се отвориха широко и тя падна напред. От гърба й стърчеше украсена с пера дръжка на стрела.

— Неее…! — изкрещя Седящия Бик, като грабна копието си и се изправи в кануто.

Той бе толкова увлечен в разговора, че беше позволил на кануто опасно да се отклони към бреговата линия. Те бяха открити. Едно кану, пълно с шестима мъже се втурна да ги пресрещне.

Кануто отстоеше на не по-малко от 15 метра и приближаваше бързо. Човекът най-отпред се беше изправил и поставяше стрела на лъка си и хвърли копието си.

Копието полетя право напред, поразявайки целта си и забивайки се дълбоко в стомаха на мъжа. Мъжът изкрещя в агония, докато копието — с връх от рог на риба-носорог — раздираше плът и вътрешни органи и преряза мускулите и гръбначния стълб. Чу се силен плясък, когато тялото падна в реката. Седящият Бик нямаше друго копие. Нито пък имаше време да извади лъка и стрелите си. Другото кану беше вече до неговото.

Сграбчвайки бойната си тояга с каменен връх, той скочи от кануто си, като се приземи в средата на другото.

През живота си Седящият Бик бе свиреп войн. На двадесет и пет годишна възраст той беше водач на една елитна бойна групировка наречена Силните сърца и носеше шарф на офицер. Той не бе по-малко смел, нито пък бе загубил бойните си умения. Въпреки че го превъзхождаха, той беше като побесняла мечка гризли, когато се бе приземил сред тези, който се осмеляваха да го нападнат.

Скоро след като се бе приземил в другото кану той смаза черепа на един мъж с мощен удар на бойната си тояга. Стъпвайки бързо върху треперещото тяло, той се нахвърли на следващия по ред мъж, който се надигаше с каменен нож в ръка.

Седящият Бик изби ножа, насочен към корема му и отвърна със зловещ удар по челюстта на мъжа, разпръсквайки зъбите му по водата. Мъжът падна през борда. Внезапното разместване на тежестта обърна кануто, което изхвърли Седящия Бик и другите трима мъже във водата.

Давейки се под преобърнатото кану, Седящият Бик издърпа от колана си нож с каменно острие и се приближи зад следващата си жертва. Сграбчвайки здраво мъжа за врата, той го завлече под водата. Мъжът риташе и се биеше, борейки се да се освободи, но Седящият Бик го държеше, като го промушваше непрекъснато в гърба. Като почувства, че тялото на противника му най-накрая омекна, Седящият Бик освободи захватката си и заплува към повърхността.

Плувайки, той се огледа за другите двама мъже, но никъде не можеше да ги види. Очевидно или се бяха удавили или бяха се измъкнали на брега. Изтощен, Седящият Бик доплува обратно до собственото си кану, като внимателно се прехвърли в тесния съд.