Читать «Илиадата на пясъчен бряг» онлайн - страница 3

Така Пясъчен бряг започна да смята скарването на бившите съдружници за доживотна вражда и това, че някога са били приятели, се забрави. Малцината, които бяха очаквали да разберат от делото какво е породило скарването, бяха разочаровани. Сред разните догадки, тази, която приписваше Причината на някакво тайнствено женско влияние, естествено, беше популярна в стан, склонен към съмнително преклонение пред слабия пол.

— Готов съм да се закълна, господа — каза полковник Старботъл, който е бил известен в Сакраменто като джентълмен от старата школа, — че в дъното на тая работа има някое прекрасно създание.

След това доблестният полковник продължи да илюстрира теорията си с разни сочни истории, каквито джентълмените от старата школа обикновено разправят, но които от уважение към джентълмени от по-нова школа, ще се въздържа да възпроизвеждам тука. Но по всичко изглеждаше, че дори и теорията на полковника беше погрешна. Единствената жена, която би могла да упражни влияние с личността си върху съдружниците, беше хубавата дъщеря на „стареца Фолинсби“ от Сиромашко находище, в чийто гостоприемен дом (който предлагаше известни удобства и финес, редки за тази изостанала цивилизация) и Йорк, и Скот бяха чести посетители. Но пък в това пленително прибежище Йорк влезе една вечер, месец след кавгата, и като видя Скот да седи там, обърна се към хубавата домакиня с резкия въпрос:

— Обичате ли тоя човек?

Младата жена, запитана по този начин, му даде незабавно отговора, — едновременно и предизвикателен, и уклончив, — който би дошъл на ум на повечето от моите читателки при такива обстоятелства. Без да добави нито дума, Йорк напусна къщата. „Госпожица Джо“ отрони възможно най-леката въздишка, когато вратата се затвори след къдриците и широките плещи на Йорк и след това като добро момиче се обърна към оскърбения си гост.