Читать «Илиадата на пясъчен бряг» онлайн

Франсис Брет Харт

Илиадата на пясъчен бряг

Още нямаше девет часа, когато по цялата река вече бе станало известно, че двамата съдружници от „Участъка на дружбата“ са се скарали и разделили на съмване. По това време вниманието на най-близкия им съсед било привлечено от звуци на пререкания и два последователни изстрела с пистолет. Той изтичал навън и смътно видял в сивата мъгла, която се вдигала от реката, високата фигура на Скот, единия от съдружниците, да слиза по склона към дерето; миг след това Йорк, другият съдружник, излязъл от хижата и тръгнал в противоположна посока към реката и минал на няколко крачки от любопитния наблюдател. По-късно се узна, че един сериозен китаец цепел дърва пред хижата и станал свидетел на част от кавгата. Но китаецът беше упорит, безразличен и необщителен. „Мен сече дърва, мен не се бие“ — бе невъзмутимият му отговор на всички развълнувани въпроси. „Но какво казваха те?“ Китаецът отговаряше „Мен не наЬе“. Полковник Старботъл бързешком изброи различните често употребявани епитети, които едно невзискателно обществено мнение би приело като основателно предизвикателство за сбиване. Но китаецът не можа да каже дали ги е чул.

— И това е добиче — рече полковникът доста настървено, — на което, според някои, би следвало да се позволи да дава показания против белите! Махай се… езичнико!

И така скарването остана необяснено. Това, че двама мъже, чиято дружелюбност и сдържана тактичност им бе спечелила званието „Миротворците“ в среда не чак много разположена към пасивните добродетели, че тези двама изключително предани приятели неочаквано и остро са се скарали, с право можеше да възбуди любопитството на стана. Неколцина от по-любопитните посетиха местопроизшествието, сега изоставено от предишните си обитатели. В спретнатата хижа нямаше никакви следи от безредие или боричкане. Нерендосаната маса беше наредена като за закуска — тавичка с жълта питка още стоеше на огнището, угасналият огън би могъл да послужи за олицетворение на пагубните страсти, развихрили се тук едва преди един час. Ала очите на полковник Старботъл, макар и малко кръвясали и насълзени, търсеха по-съсредоточено практически указания. При обследването си той откри дупка от куршум в касата на вратата и още една — почти насреща, в касата на прозореца. Полковникът обърна вниманието на другите върху факта, че едната „отговаряла“ по калибър на револвера на Скот, а другата на пистолета на Йорк.

— Трябва да са стояли горе-долу така — каза полковникът, — на не повече от три фута един от друг, и не са улучили!

В извивката на гласа му прозвуча лека нотка на негодувание, която, не остана без ефект. Слушателите потръпнаха от тънкия намек за отишлите на вятъра намерения.

Но на Пясъчния бряг бе съдено да преживее по-голямо разочарование. Двамата противници не бяха се срещнали след скарването, а се носеше неопределен слух, че случи ли им се да се срещнат втори път, всеки от двамата бил твърдо решил да убие другия, „щом го зърне“. Ето защо всички бяха обладани от, известно възбуждение и, боя се да кажа, не малко задоволство, когато в десет часа Йорк излезе от кръчмата „Магнолия“ на единствената дълга, криволичеща улица на стана, а в същия миг Скот напусна ковачницата при разклона на пътя. От пръв поглед ставаше ясно, че срещата можеше да се избегне само ако единият от тях се върне.