Читать «Първи май» онлайн - страница 30

— Това сигурно са две много редки и ценни табелки. Може да ни послужат.

Питър махна лявата табелка от вратата и се помъчи да я скрие у себе си. Но табелката беше с доста големи размери и го затрудни. Но тогава му хрумна една идея и той, сякаш осенен от някакво висше тайнство, се обърна с гръб. Миг след това се завъртя театрално, протегна ръце и се показа на възхитения Дийн. Той беше вмъкнал табелката под жилетката си, покрил напълно предната част на ризата. Всъщност думата „Вход“ сякаш бе нарисувана с едри черни букви върху ризата.

— Йо-хо! — възкликна Дийн. — Мистър Вход.

Той закрепи по същия начин и своята табелка.

— Мистър Изход — обяви триумфално той. — Мистър Вход се запознава с мистър Изход.

Направиха крачка напред и се ръкуваха. Отново ги напуши смях и те се олюляха в нов пристъп на веселие.

— Йо-хо!

— Сигурно ще получим огромна закуска.

Хванати под ръка, те се измъкнаха през вратата, завиха на изток по Четирийсет и четвърта улица и се отправиха към „Комодор“.

Когато излизаха, един нисичък, мургав, много блед и уморен войник, който се шляеше апатично по тротоара, се обърна и ги изгледа.

Той тръгна към тях, сякаш искаше да ги заговори, но те го погледнаха в пълно неведение, и войникът почака, докато двамата неуверено поеха по улицата, после ги последва, като вървеше на около четирийсет крачки след тях, кискаше се вътрешно и повтаряше под носа си: „О, господи!“ с радостен тон на човек, предвкусващ някакво удоволствие.

Междувременно мистър Вход и мистър Изход си разменяха шеги относно своите бъдещи планове.

— Искаме алкохол, искаме закуска. Едното без другото не може. Те са неделими.

— Искаме и двете!

— И двете!

Вече беше доста светло и минувачите отправяха любопитни погледи към двойката. Очевидно те бяха заети с някакъв разговор, който забавляваше безкрайно и двамата, защото от време на време избухваха в смях, завладял ги така силно, че макар и все още под ръка, се превиваха почти одве.

Когато стигнаха „Комодор“, те размениха няколко пикантни епиграми със сънливия портиер, справиха се, макар и трудно, с въртящата се врата, проправиха си път през слабо осветеното, но учудено фоайе, и влязоха в ресторанта, където някакъв объркан келнер им посочи невзрачна маса в ъгъла. Те проучиха безпомощно листа, като с озадачено мърморене повтаряха един на друг съдържанието му.

— Тук не виждам алкохол — каза с укор Питър.

Келнерът проговори, но нищо не му се разбираше.

— Повтори! — продължи Питър с търпеливо снизхождение. — Защо в листа съвсем необяснимо и противно липсва всякакъв алкохол?

— Остави! — каза самонадеяно Дийн. — Аз ще се оправя с него. — Той се обърна към келнера: — Донеса ни… донеси ни… — Той разучаваше нервно листа. — Донеси ни бутилка шампанско и… и да кажем сандвичи с шунка.

Келнерът се колебаеше.

— Донеси! — изреваха хорово мистър Вход и мистър Изход.

Келнерът се покашля и изчезна. По време на краткото очакване, без да знаят, те бяха подложени на изпитателния поглед на оберкелнера. Шампанското пристигна и при неговата поява мистър Вход и мистър Изход се въодушевиха.