Читать «Първи май» онлайн - страница 32

— Аз съм мистър Изход, Идит — измънка весело той. — Мистър Вход и мистър Изход.

— Мистървходимистъризход.

Но погледът на Идит минаваше край тях, право прикован в някаква безкрайно малка точица в балкона над нея. Тя кимна леко на дебелия човек, той се втурна като бик и с бързо силно движение избута встрани мистър Вход и мистър Изход. Той и Идит тръгнаха по направената пътека.

Не изминала и десет крачки, Идит отново спря, спря и посочи един нисък, мургав войник, който гледаше тълпата и особено изпадналите в драматично положение мистър Вход и мистър Изход, учуден и занемял от благоговение.

— Там — извика Идит. — Вижте там!

Гласът й се повиши, стана пронизителен. Сочещият й пръст леко трепереше.

— Това е войникът, който счупи крака на брат ми.

Чуха се десетина възклицания; един човек, облечен във фрак, напусна мястото си близо до рецепцията и се придвижи пъргаво напред. Дебелият направи нещо като светкавичен скок към ниския мургав войник. После цялото фоайе заобиколи малката група и тя изчезна от погледа на мистър Вход и мистър Изход.

Но за тях това произшествие беше само един многоцветен сегмент от шумната, въртяща се земя.

Чуха високи гласове; видяха скока на дебелия човек и после всичко се замъгли.

Сега бяха в асансьора, поел нагоре.

— На кой етаж, моля? — попита обслужващият асансьора.

— На който и да е — каза мистър Вход.

— На най-горния — каза мистър Изход.

— Това е най-горният — отвърна човекът.

— Постройте още един етаж — предложи мистър Изход.

— По-високо — каза мистър Вход.

— До небето — извика мистър Изход.

ХI

Гордън Стерет се събуди с болка в тила и нездраво пулсиране във всичките му вени в малка хотелска стаичка, съвсем близо до Шесто Авеню. Той погледна към мъгляво сивите сенки в ъглите на стаята и изтърбушеното място на голямото кожено кресло, остаряло от употреба. Видя дрехи — куп смачкани дрехи на пода; долови миризмата на застоял цигарен дим и алкохол. Прозорците бяха плътно затворени. Отвън ярката слънчева светлина бе хвърлила през перваза един прашен лъч, лъч, който се разбиваше в предната част на широкото дървено легло, в което бе спал. Лежеше съвсем тихо, сънен, упоен, с широко отворени очи, мозъкът му диво щракаше като несмазана машина.

Трябва да бяха минали трийсет секунди след като долови прашния слънчев лъч и скъсаното място на голямото кожено кресло, за да усети, че край него има живот, и още трийсет секунди, за да осъзнае, че той е безвъзвратно оженен за Джуъл Хъдсън.

Половин час по-късно той излезе и си купи револвер от магазина за спортни стоки. Взе такси до стаята си на Източна двадесет и седма улица, облегна се на масата с материалите си за рисуване и изстреля един куршум в главата си, точно зад слепоочието.

Информация за текста

F. Scott Fitzgerald

May Day, 1920

Разпознаване: NomaD, 2008

Редакция: bambo, 2008

Допълнителни корекции: beertobeer, 2008

Издание: Ф. Скот Фицджералд. Избрани творби в три тома, том II. Народна култура, 1986

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10017]