Читать «Първи май» онлайн - страница 28

— Ей! По-спокойно!

— Изхвърлете го!

— Сядай, Питър!

— Стига с тия глупости!

Питър се засмя и се поклони.

— Дами и господа, благодаря за вашите любезни аплодисменти. Ако някой ми заеме още малко мусака и един цилиндър, ние ще продължим номера си.

Един сърдит човек го избута.

— Пръждосвай се — каза той на Питър.

— Не, по дяволите!

— Той е мой приятел — намеси се възмутено Дийн. Събра се тълпа от келнери.

— Изгонете го.

— По-добре да се махаме, Питър.

След кратко боричкане двамата бяха обградени и изтласкани към вратата.

— Аз имам шапка и палто! — изрева Питър.

— Вземи си ги и по-живо, ако може.

Сърдитият пусна ръката на Питър и той веднага си придаде нелеп вид на голям хитрец, хукна бързо около другата маса, избухна в подигравателен смях и направи муцуна на вбесените келнери.

— Мисля, че е добре да поостана още малко — обяви той.

Започна гонитба. Четири келнери бяха изпратени от единия край, четири — от другия. Дийн хвана двама от тях за пешовете и започна ново боричкане, преди да се възобнови преследването на Питър. Най-после го уловиха здраво, след като той катурна една захарница и няколко чаши кафе. На касата възникна нов спор. Там Питър се мъчеше да купи още една чиния с мусака, за да я вземе със себе си и да я хвърли в лицето на полицаите. Но след излизането му безредието бе затъмнено от друго явление, което предизвика възхитените погледи и едно продължително, неволно „Оооо!“ у всички присъстващи в ресторанта.

Големият стъклен прозорец отпред се бе превърнал в плътна кадифена светлина, цвета на Максфилдската енория при лунна светлина — синевина, която сякаш се притискаше в стъклото и искаше да си проправи път в ресторанта. Утринта се бе появила на Къдъмбъс Съркъл, вълшебна, задъхана утрин, откроила силуета на внушителната статуя на безсмъртния Христофор и смесила се по странен и тайнствен начин с бледнеещата жълта електрическа светлина вътре.

X

Мистър Вход и мистър Изход не са вписани в статистическите данни от преброяванията. Напразно ще ги търсите в светския регистър или регистрите за раждания, женитби и смърт. Няма ги и в кредитния тефтер на бакалина. Те са потънали в забрава и свидетелските показания, че някога са съществували, смътни и неясни, са недопустими в който и да е съд. Все пак аз знам от най-авторитетен източник, че за известно време мистър Вход и мистър Изход са живели, дишали, отговаряли са на имената си, имали са ярко собствено излъчване, присъщо на личностите.

По време на краткия си жизнен път те са вървели, облечени в туземните си одежди, по широката магистрала на една велика нация. Били са осмивани, проклинати, преследвани, а и от тях са бягали. После са изчезнали и никой нищо не е чул повече за тях.

Но те вече приемаха неясна форма, когато едно такси с открит покрив префуча по Бродуей в бледата светлина на майската утрин. В колата седяха душите на мистър Вход и мистър Изход и обсъждаха с почуда синия блясък, така старателно оцветил небето зад статуята на Христофор Колумб, обсъждаха озадачени старите сиви лица на ранобудните минувачи, които се носеха бледи по улицата като ответни листчета хартия върху мрачно езеро. Бяха на едно мнение по всички въпроси, от абсурдността на нахалника в „Чайлдс“ до абсурдността на живота. Те бяха замаяни от необикновеното сълзливо щастие, което утринта бе пробудила в пламналите им души. Наистина толкова свежо и силно бе тяхното удоволствие от живота, че почувствуваха нужда да го изразят с високи викове.