Читать «Първи май» онлайн - страница 27

Роуз ги наблюдаваше няколко минути мълчаливо, докато жената не го стрелна с бърз, сърдит поглед. Тогава той отмести очи върху двама от най-фрапантно шумните шляещи се, които непрестанно обикаляха масите. За своя изненада той откри в единия от тях младежа, който така нелепо го бе забавлявал в „Делмонико“. Това го накара да мисли за Кий с отвлечена сантименталност, примесена със страхопочитание. Кий е мъртъв. Падна от десетина метра и си разби черепа като пукнат кокосов орех.

„Той беше славно момче — помисли скръбно Роуз. — Истински славно момче. Какъв ужасен късмет.“

Двамата шляещи се приближиха и се промъкнаха между масата на Роуз и следващата, като се обръщаха към приятели и непознати с еднаква весела фамилиарност.

Изведнъж Роуз видя, че русокосият с щръкналите зъби спира, поглежда несигурно към човека и момичето на съседната маса и започва да клати неодобрително глава.

Мъжът с кръвясалите очи го погледна.

— Горди — каза шляещият се с щръкналите зъби. — Горди!

— Здравей! — каза хрипливо човекът с ризата на петна.

Щръкналите зъби замахаха песимистично пръст към двойката, като отправиха високомерен осъдителен поглед към жената.

— Какво ти казах, Горди?

Гордън се разшава на стола.

— Върви по дяволите! — каза той.

Дийн продължаваше да стои и да маха с пръст. Жената кипна.

— Махай се! — извика свирепо тя. — Ти си пиян.

— Но и той е пиян — намекна Дийн. Спря да маха пръста си и посочи Гордън.

Домъкна се и Питър Химел, оглупял и настроен да ораторства.

— Хайде — започна той, сякаш бе повикан да се справи с дребна детска разпра. — Кво има?

— Отведете приятеля си — каза Джуъл хапливо. — Досажда ни.

— Кво, кво?

— Чухте ме! — извика тя пискливо. — Казах да отведете пияния си приятел.

Високият й глас прозвъня над шума в ресторанта и един келнер бързо дотича.

— Моля, по-тихо!

— Този човек е пиян — каза тя. — Обижда ни.

— Аха, Горди — настояваше обвиненият. — Какво ти казах? — Той се обърна към келнера: — Горди и аз сме приятели. Исках да му помогна, нали, Горди?

Горди вдигна очи.

— Да ми помогнеш? Не, по дяволите!

Джуъл изведнъж се изправи, сграбчи ръката на Гордън и му помогна да стане.

— Хайде, Горди — каза тя, наведе се към него и заговори шепнешком: — Дай да си вървим. Този пияница е озлобен.

Гордън се остави да го вдигнат на крака и тръгна към вратата. Джуъл се обърна за секунда и се нахвърли срещу виновника за бягството им.

— Знам всичко за теб! — каза яростно тя. — Няма що, добър приятел си. Той ми разказа всичко.

После хвана Гордън под ръка и двамата минаха през любопитната тълпа, платиха сметката си и излязоха.

— Трябва да седнете — подкани келнерът Питър, когато двойката си отиде.

— Кво? Да седна?

— Да… или да си вървите.

Питър се обърна към Дийн.

— Хайде — предложи той. — Дай да набием този келнер.

— Готово.

Те пристъпиха към него с мрачни лица. Келнерът се оттегли.

Внезапно Питър протегна ръка и взе една чиния от съседната маса, напълни шепата си с мусака и я хвърли нагоре. Тя бавно направи парабола и се посипа като снежинки върху главите на тия наоколо.