Читать «Електроник — момчето от куфара» онлайн - страница 7

Новините бяха най-различни:

— Чухте ли? Неделин цял час спорил с учителя. Единият доказвал своето, другият — своето. Та чак докато удари звънецът.

— Добре му е на него, той знае всичко. А тук още не си седнал спокойно на мястото си и вече те викат на дъската.

— Видяхте ли, Спартак облякъл червената фланелка. Под ризата си личи. Пак ще вкара голове на биолозите!

— Та какво от това? Там се учат само момичета. Колко им са момчетата. И все са едни хилави. Не е кой знае какво да ни надиграеш… Попов си купил нова цигулка! Като подхване едни концерти, та не дава на съседите си да спят.

— Нали аз живея под Спартак. Два етажа по-долу.

Знаеш ли как той гърми на пианото! Цигулката не е нищо! Пианото на десетте етажа се чува.

— Какво си увесил тия очила? Да не искаш на Витка Попов да приличаш? Ваш Витка е слабак, футбол не играе. Гледай да не станеш на кожа и кости с тези очила. По-добре грам здраве, отколкото тон знания!

— Ти си слабак! Аз всяка сутрин правя гимнастика. И скочих по-далеч от тебе!

Както виждате, поклонниците на математиката от всички класове се разделиха на два лагера. Едни подражаваха на замисления и сериозен Попов, който гледаше иронично на шумните развлечения. Обожателите на живия, мускулест Спартак хвалеха спорта и се опитваха да съчиняват стихове, кой знае — по-добри или по-лоши от ония, които Неделин печаташе във всеки брой на стенвестника. Единственото, по което бяха на едно мнение и двата лагера, е, че математиката е основата на целия живот.

Сироежкин, разбира се, беше привърженик на веселия Спартак, макар той да не му обръщаше никакво внимание. А от Попов седмокласникът странеше след една случка. Серьожка тичаше по коридора, когато изведнъж вратата рязко се отвори и го прасна по главата. Случаен виновник за този удар — Виктор Попов — явно, беше зает с мислите си. Той дори не погледна към пострадалия, само каза вървешком:

— Ей, малкия, по-внимателно!

При тия думи Серьожка кипна от яд. Не защото на челото му излезе голяма подутина. Ядоса го самото обръщение.

— Виж кой бил големият! — … процеди през зъби Серьожка. — Ще те прасна по очилата, та да гледаш къде вървиш!

Попов се спря, погледна учудено непознатата фигура и неочаквано попита:

— А бе драка, я ми кажи по-добре какво е това „Алжебр и алмукабала“?

Сергей не отговори нищо. Той разкрачи по-широко крака и пъхна ръце в джобовете на панталоните си.

— Време ти е да знаеш, че това е математическо съчинение от девети век, което е дало името на алгебрата. — Попов гледаше кавгаджията с явна ирония. — И между другото, млади човече, професорите, които посещават нашето училище, ме наричат колега. Чу ли? Ко-ле-га.

С това всъщност спречкването свърши.

Витка Попов отдавна беше забравил всичко. А Сироежкин помнеше. И може би именно след този случай той си измисли следната история.