Читать «Електроник — момчето от куфара» онлайн - страница 6

Но между съседите по чин нямаше особена дружба. Професора дружеше с Макар Гусев, който седеше на първия чин и затуляше за останалите цяла четвърт от дъската. Интересна беше тази двойка: слабият, блед, най-малък в класа Професор, известен с пускането на саморъчно направени ракети, с разните си остроумни хрумвания, и якият, румен с юмруци като пъпеши Макар Гусев. Той, Макар, хвалеше приятеля си, а понякога дори му подсказваше изненадващи идеи: предлагаше му да направят ски с моторче, да сварят лимонено масло и така нататък. Макар също нямаше никакви съмнения за бъдещето си. Когато станеше дума за това, той демонстрираше своите мускули и казваше: „То се знае, ще се занимавам с машини. Виж на Професора главата е особена. Нека си я блъска. Пък аз хич и не искам да зная за тези премъдрости.“

Докато Професора беше симпатичен на Серьожка, дангалакът Гусев му бе похабил не малко нерви. Фамилното име на Серьожка още при първата им среща се стори на Макар премного интересно и после не му даваше покой, сякаш го гъделичкаше.

— Здравей, Сироежкин! — с неукрепнал басов глас викаше високо още от далеч Макар. — Ядеш ли сирене или не ядеш?

Ако Серьожка кажеше, че не яде, Макар продължаваше:

— Тогава трябва да си Сирокракин, Сироръкин или Сироушкин!

Сергей опитваше да отговори утвърдително, но и тогава Макар не се успокояваше и викаше високо:

— Внимание! Иде Сир Сиреневич Сиренев, същият е и Серьожка Сироежкин, голям специалист и любител на всички видове сирене в цял свят. Кажете, моля, какво ядохте на закуска?

И тогава Серьожка реши да не казва нищо и мълчаливо се качваше в класната стая. Но Гусев вървеше по петите му.

— Слушай, как те казват — Сироочин? Вчера забравих името ти и си блъсках главата цяла нощ. Сирокоткин? Сиромишкин? Сироскрипев?

Понякога Серьожка така го хващаше яд на този досадник, че му идеше да го удари. Но не искаше да почва пръв, а дангалакът с никого не се биеше. Оставаше да приеме метода на противника си. И Серьожка по време на урок леко шареше с тебешир по гърба на Макар — нали гърбът му стърчеше точно пред него. Класът се смееше, като гледаше думата „Гъсок“, а Макар подозрително се оглеждаше. В междучасието той почваше да гони Серьожка, но не можеше да хване по-пъргавия оскърбител и отдалеч го заплашваше с големия си юмрук.

Тези малки обиди веднага се забравяха, спираха кратките спречквания в ъглите, когато се появяваха Виктор Попов и Спартак Неделин от девети „А“. Колкото и да ти се иска, не можеше да се намери в училището човек, който да не знае тези големи математици. За тях се носеха легенди. Момчетата вървяха като табун след знаменитата двойка и си предаваха новините:

— Момчета, Неделин решил едно много мъчно неравенство! Всички си блъскали ума — и нищо, а той взел и го решил. А пък Спартак доказал една много трудна теорема!

А знаменитостите не обръщаха ни най-малко внимание на пищната си свита. Те спокойно се разхождаха из залата и взаимно си задаваха музикални задачи: тихичко си свирукаха или тананикаха мелодии и познаваха кой е композиторът. После звънецът удряше, вратите на девети „А“ се затваряха, и училището чакаше новини.