Читать «Електроник — момчето от куфара» онлайн - страница 3
Евгений Велтистов
Преди половин година Серьожка се премести в големия жълто-червен жилищен блок на Липова алея, а дотогава живееше на Грахова улица. Дори е чудно как сред сградите-великани можеше толкова дълго време да се запази последното островче на стария град — Грахова улица, с нейните ниски къщици и толкова малки дворчета, че винаги, когато децата подхванеха игра с топка, непременно счупваха някой прозорец. Но ето вече половин година, откак Грахова улица не съществува. Булдозерите сринаха къщиците и сега там действуват дългоръките кранове.
Серьожка харесваше новия си живот. Мислеше си, че в целия град няма толкова хубав двор: просторен като площад и зелен като парк. Цял ден скачай, играй, крий се, пак няма да ти омръзне. Пък ако ти омръзне, иди в работилниците, рендосвай, режи с трион, работи колкото си щеш. Или иди в залите за почивка, гони билярдните топки, чети списания, гледай телевизора, който виси на стената като грамадно огледало.
А ще дойде минутата на спокойната унесеност и той ще види над двора стремителните облаци-птици, облаци-планьори, облаци-ракети, които вятърът е понесъл в синьото небе. И направо над покрива ще прелети срещу него голяма сребриста машина — пътнически реактивен самолет, ще засенчи за миг с крилата си целия двор и пак така внезапно ще изчезне, само трясъкът ще отекне по покривите.
И новото училище — ето го насред двора — също много хареса на Серьожка. В класните стаи — бели чинове и жълти, зелени, сини дъски. Излезеш в коридора — отпреде ти стена от стъкло и небе с облаци, и дървета, и храсти. Просто ти се струва, че училището плува сред зелени вълни, сякаш е параход. И най-важното, най-интересното са сметачните машини в лабораториите. Големи и малки, прилични на шкафове, на телевизори и пишещи машини, те поздравяваха Сироежкин с веселото чукане на клавишите, приятелски му намигваха с разноцветните си очички и добродушно подсвиркваха безкрайната си песен. Заради тези толкова умни машини и името на училището беше особено: на младите кибернетици.
Щом Сироежкин дойде в новото си жилище, се записа в седми „Б“ и още не видял тези машини, каза на баща си:
— Е, извадих голям късмет. Ще конструирам робот.
— Робот ли? — учуди се Павел Антонович. — Че за какво ти е дотрябвал?
— Как за какво! Ще ходи за хляб, ще мие съдовете, ще готви обяд. Ще си имам такъв приятел!
— Ама че приятелство! — каза баща му. — Да мие съдовете…
— Но това е робот, механичен слуга — отвърна Серьожка.
И той още дълго разказва какви задължения може да възложи на робота, но баща му го прекъсна:
— Хайде, стига си фантазирал! Утре ще тръгнеш на училище и всичко ще се разбере.
— И ще чисти обувките — мърмореше Серьожка под одеялото.
А на другата сутрин Сергей вече беше забравил, че има намерение да прави робот. След училище той като вихър, се втурна в къщи, хвърли чантата в коридора и запъхтян, издекламира:
— Я виж ти! — засмя се баща му — Нашият кибернетик направи откритие. Според мене тази задачка я решават в детската градина.
