Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 8

Изведнъж роботът се спусна и стремително профуча край тях, като вдигна цяло кълбо дим.

— Тоя пък, накъде така? — объркано попита Докторът.

— Нека потича. Малко допълнителна информация няма да ни е излишна.

— Между другото, вода бихме могли да синтезираме от атмосферата — неочаквано каза Физикът.

— Как така? — не разбра Докторът.

— Много просто. Ще пропуснем въздуха през актановия филтър, а после през синтезатора. Ако използваме цялата енергия, останала в акумулаторите, ще се получи около две хиляди литра чиста вода.

Кибернетикът и Физикът започнаха детайлно да обсъждзт този проект, като чертаеха по пясъка. Но Райков вече не ги слушаше. Могат да се борят с планетата докрай. Да дишат през парцалче, а водата капка по капка да цедят от синтезатора, с бой да превземат всяка минута живот в повече… Само че това нямаше смисъл. В този район няма да има никакви експедиции… Кой ще ги търси тук? Корабът излезе в неизвестна точка на пространството. Може би Навигаторът би могъл да определи местонахождението им, ако беше жив. Но за какво им е то без кораб? Защо тук слънцето е зелено? Някакви изпарения в атмосферата ли? Може би соли на стронция?… Смъртоносна планета — а такъв ласкав вятър, такова ярко слънце. Малко по-ниско от подножието на хълма — съвсем прозрачен ручей сякаш те кани да се напиеш. Отровената от радиацията вода тече надолу към реката… Малко преди да кацнат на новото място, Райков беше забелязал на около четири километра от тук нещо, което много напомняше брегова линия. Може би тук дори има море? Те нямат време да се занимават с морето. Трябва да подготвят филтрите и да се занимават с десетки други безсмислени неща, за да събират все едно трохи от маса, остатъците от живот — секундите, минутите, часовете…

Физикът захвърли камъка, с който пишеше формулите, и решително стана.

— Дълго няма да издържим в този пъкъл. Трябва да потърсим по-закрито място за постоянен лагер.

— Защо? — лениво запита Кибернетикът — Каква е разликата?

— Прекалено скъпа цена е платена за това, че ние сега се търкаляме на този пясък. Стига!

— И какво предлагаш? — все така лениво попита Кибернетикът, но Практикантът забеляза, че под стъклото на скафандъра веждите му сърдито се сключиха.

— Ще събираме данни за планетата, ще търсим някакъв изход.

— Какъв изход?

— Когато разбера — ще ти кажа. А сега вие с Доктора ще откарате шлюпката към хълмовата верига на запад, ще намерите укрито място и ще го отбележите с димен сигнал, а ние с Райков ще изследваме източния сектор, бреговата линия, ще дочакаме робота и вечерта ще дойдем при вас в лагера.

— Не е ли много рисковано да се разделяме? — попита Докторът.

— А кое не е рисковано? Имаме много малко време. Като се разделим, ще можем да обхванем по-голям район.

— Но какво смяташ да търсиш? — почти извика Кибернетикът — Какво?

— Не знам. Нещо, за което да се хвана, шанс или някакъв отговор поне. Прекалено странна планета. Откъде има кислород, щом няма биосфера? Защо има такава радиация? С какво се сблъскахме в хиперпространството? А може би все пак има биосфера? Как са там твоите култури?