Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 68

Над главата му профуча огнен метеор и рухна върху скалата. Мястото, на което стоеше Практикантът се залюля от мощния подземен трус.

Нито едно парченце, дори най-малкото, не се отчупи от странната скала. Практикантът изгаси полето и тръгна към нея. От другата страна срещу него вървяха Физикът и Кибернетикът. Само Докторът не прояви интерес и остана да стои край капсулата.

— Сега ще видим що за базалт е това, не ми мина през ума да проверя. На пръв поглед скалата по нищо не се отличава от останалите.

— На пръв поглед тук всичко е прекалено обикновено.

Уредът за вземане на проби се счупи почти веднага. Все пак на мястото, където беше ударило полето, те успяха да намерят късче чиста повърхност с лесно различима структура. Базалтът сякаш беше напоен с някакъв стъкловиден състав.

— Да опитаме ли с бластера?

— Безполезно е — Физикът поклати глава. — Тук удари заряд с мощност хиляди билиерга, не по-малко, нито един бластер не може това.

— Какво се туткате там? — извика Докторът. — Елате тук. Има някаква дупка.

Трудно беше да се разбере веднага. Нищо не говореше за изкуствен произход на отвора. Можеше да бъде най-обикновена цепнатина.

— Възможно е скалата да се е сцепила от удара — промърмори Физикът. Спуснаха се по наклоненото дъно и съдейки по времето, слязоха доста под нивото на повърхността на планетата.

Неочаквано проходът рязко зави и свърши. Пред тях се разкри огромно пространство, слабо осветено от дрезгава дневна светлина.

В полумрака не беше възможно да се видят отсрещните стени на този гигантски подземен изкоп.

Право пред тях се простираше странна смесица от огромни паралелопипеди, полусфери и пресечени пирамиди. В несигурната сива светлина, идваща отгоре върху плетеницата от геометоични форми, се прокрадваше някакво движение.

ГЛАВА X

Но това не беше град. Това не беше нищо познато. Геометричните конструкции, които отгоре не изглеждаха много големи, се оказаха високи към тридесет метра.

— Да не би да е минерална жила? Струпване на гигантски кристали? — попита Физикът.

— Че какво? Много прилича. Ето онези раирани, преливащи в злато кубове приличат на кристали на пирита. Странно, че тук изобщо няма прах и никакви парчета — Кибернетикът недоволно сви рамене.

— Много чисто място — съгласи се Докторът.

Те завиха зад предната гигантска пирамида, преградила и без това тесния проход.

— Това е лошо, дето няма прах — промърмори Кибернетикът.

— За какво ти е прах? — не разбра Докторът.

— Няма следи от робота, как ще го намерим?

— Струва ми се, че той вече си изигра ролята… — тихо каза Пректикантът.

— Мислиш, че специално са му сменили програмата ли?

— Според мен, те са решили, че вече могат да ни покажат това място.

— Но защо и какво е това?

— Не знам — потиснато каза Практикантът. — Но в предадената ми информация се споменаваше за някакво място на планетата, което ние трябва да намерим. Сигурно то има отношение към експеримента…