Читать «Прикованият Прометей» онлайн - страница 2
Есхил
ВЛАСТ
Бъди мекосърдечен, но за моята
суровост и за моя гняв не ме кори!
ХЕФЕСТ
Да тръгнем вече, в железа е целият!
ВЛАСТ
Злодействувай, кради небесни дарове,
дарувай еднодневките! Ще могат ли
да снемат част от участта ти смъртните?
За боговете ти си Промислителят!
О, не! На тебе трябват промислители —
чрез тях да се избавиш от веригите!
ПРОМЕТЕЙ
Свещен ефир и ветрове развихрени!
Вий, изворни води, и вий, усмихнати
вълни в морето! Земьо всекърмилнице,
и ти, всевиждащ слънчев кръг! О, вижте как
аз, богът, страдам от ръцете божии!
Погледнете ме, вижте ме — смазан
от ужасен позор, ще се боря навек
с безконечните дни!
Тия срамни вериги измисли за мен
новожезлият цар на блажените. Ах!
За сегашните мъки, за бъдното зло
аз въздишам! Кога, след какви изпитни
ще изгрее на мъките краят?
Какво говоря? Зная предварително
какво ще стане. Нищо неочаквано
не ще ме сполети. А отреденото
ще трябва да понасям леко. Зная аз —
съдбата има непреодолима мощ.
Не мога да мълча за своите бедствия,
не мога и да не мълча. На смъртните
аз дадох дар и тъй се впрегнах в зла съдба.
В тръстиково стъбло аз грабнах семето
на огъня — учителя на смъртните
в изкуствата, безценното им щастие.
Пригвозден сред просторите на етера,
заплащам за такива прегрешения.
Ах, ах! О, о!
Какъв звук и благ дъх незрим насам долита?
Божествен, смъртен или полубожески?
Ах, иде някой тук, на този пуст връх,
да гледа теглилата ми. Какво сега?
Това съм аз, злочестият разпънат бог!
Неприятел на Зевс и намразен безкрай,
зарад своята обич към людския род,
от онези в Олимп, за които домът
на властителя Зевс е приятелски дом!
Аз долавям — уви! — как се движи насам
ято птици и как под чевръсти крила
затрептя, зазвуча принебесната шир.
Всяка стъпка насам ме тревожи.
ПАРОД
ХОР
Не се плаши: иде с любов
на този връх нашият рой
със полет бърз идем при теб,
след като с толкоз труд едва
склонихме стария наш баща.
Тук ни донесоха бързи вихри.
Стоманен ек в миг долетя
в далечния наш пещерен кът,
прогони той плахия свян,
и ето, боси
литнахме с вихра кола към тебе.
ПРОМЕТЕЙ
Уви, уви!
Вий, деца на богатата с рожби Тетис,
вие, щерки на бог Океан,
който земната твърд с безсънни води
е обгърнал отвред! Погледнете сега
със какви железа прикован съм навек,
как връз тъмните бездни на стръмни скали
ще стоя на нерадостна стража!
ХОР
О, да, видях! Моите очи
прибули с мрак тъмна мъгла
и цял порой горки сълзи,
щом, Прометее, зърнах как
изсъхва бавно на тоя скат
твоята плът в стоманни връзки.
Защото днес нови царе
държат Олимп. Властвува днес
безбожно Зевс с новия свой
закон. Той стъпка
всичко, което преди бе свято.
ПРОМЕТЕЙ
Под земята, дълбоко под мрачния ад,
под мъртвешкия пристан, в Тартара глух
да ме беше запратил,
окован в несломими вериги, та тъй
нито бог, нито другиго моята скръб
да не може да радва!
А сега съм играчка на вихъра лих,
враговете ликуват над мене!
ХОР
Кой бог е толкова жесток,
че да злорадства над теб?
И кой не би се възмутил
пред твоето тегло?
