Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 72

— Следят го. Моят агент ми се обажда всеки път щом камионът за смет спре за по-дълго и той успее да намери телефон.

— Добре, следващия път, когато ти позвъни, разбери къде е. Ще отида да си поговоря с този Модена.

— Ще ти се обадя. Би трябвало… Телефонът иззвъня.

— Почакай, може да е той.

— Ало — обади се Дрейк, кимна към Пери Мейсън и отново заговори в слушалката. — Къде си, Джим?

После послуша, отбеляза си нещо на лист хартия и продължи:

— Добре, Мейсън иска да се свърже с него. На Уошингтън ли? Аха, аха… Тръгнал е към апартамента, където… разбирам. Добре. Чудесно, Мейсън ще бъде там след малко. — Дрейк закри слушалката с Длан. — Джим Мелроуз се обажда. Искаш ли да продължи да следи Модена, след като ти се свържеш с него?

— Не, повече няма да ми е необходим — отвърна Мейсън.

Дрейк каза на детектива:

— Джим, щом се появи Мейсън, можеш да си вървиш. Мейсън ще дойде на Уошингтън. Ти ще бъдеш непосредствено зад камиона, нали? Добре. Довиждане.

Дрейк затвори телефона и се обърна към адвоката:

— Ще го намериш на Уошингтън. Джим ще го следва.

Мейсън вдигна ръка в знак на одобрение.

— Добра работа свърши, Пол. Тръгваме. Искаш ли да дойдеш, Дела?

— Разбира се.

— Тогава побързай.

Те се втурнаха по коридора към асансьора, слязоха долу, изтичаха до паркинга и бързо се качиха на колата на Мейсън.

— Не е ли ужасно рисковано? — попита Дела Стрийт.

— Кое?

— Това, което правиш сега.

— Аха — съгласи се Мейсън, като умело провираше ше колата през движението. — Винаги има риск когато човек се залови за работа.

— Ами ако сержант Холкъм вземе дневника?

— Това — призна Мейсън — би било твърде лошо.

— А ако ти го вземеш и сержант Холкъм разбере?

— А това би било твърде добре — засмя се Мейсън.

— Не разбирам.

— И сержантът няма да разбере. Дела Стрийт въздъхна и се отказа да пита повече.

— Добре — усмихна се тя, — печелиш както винаги. Хайде, давай.

Те излязоха бързо от Уошингтън и бяха на по-малко от три преки от Корнайз, когато видяха камиона за смет да спира на една малка уличка. Детективът на Дрейк, който се движеше след него, забеляза Мейсън и Дела Стрийт и със знак нм пожела успех. Мейсън му кимна и той си тръгна.

Адвокатът зави в уличката, паркира точно зад камиона и беше вече вън от колата, когато един нисък мургав мъж с топли кафяви очи, гъсти черни вежди и тъмна четинеста брада слезе от камиона. Униформата на боклукчията, първоначално бяла, беше посивяла от пране и осеяна с петна.

— Ти ли си Ник Модена? — попита Мейсън. Топлите кафяви очи се вдигнаха към него и го стрелнаха подозрително.

— За какво ти е Ник Модена?

— За една работа.

— Да не е някаква шмекерия?

— Нещо добре платено.

— Ти кой си?

— Казвам се Серж.

— Добре, Серж. Кво искаш?

— Да спечелиш петдесет долара — усмихна се Мейсън.

— Аз да спечеля петдесет долара? — почти извика Модена.

— Да, ти.

— За кво? Къв е номерът?

— Няма номер.

— Кво ще правя?

— Ще събереш боклука.

— Колко пъти?

— Веднъж.

— Къде?

— На тази улица.