Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 67
Ърл Стенли Гарднър
— И все пак няма основателен повод за този въпрос.
— Прав сте, по този пункт подкрепям възражението ви — постанови съдията Уинтърс. — Защитата ще трябва сама да го обоснове.
— Добре — усмихна се Мейсън, — ще потърся друг подход. Мисис Бартслър, както заявихте в отговор на прокурора, вие сте излезли от къщи към шест часа, нали?
— Малко след шест.
— И сте се върнали чак след полунощ?
— Точно така. Върна ме полицията. Някой се беше постарал да повреди колата ми и да уведоми полицията къде да ме намерят.
— Имахте ли нещо против полицията? — запита Мейсън. — Не вярвам да сте се крили от нея.
— Предпочитам да се придвижвам без чужда помощ.
— Значи не сте се прибирали вкъщи или в близката околност от шест часа вечерта до късно след полунощ?
— Точно така.
— Не сте се приближавали до фасадата на къщата?
— Не.
— Кога за последен път бяхте близо до нея?
— Когато излизах, малко след шест.
— Кога за последен път ходихте в задния двор?
— Не знам, по някое време следобед.
— Приближавахте ли се до крана на цистерната този следобед?
— Имам същите възражения — отново се обади Дръм. — Разпитът не се провежда правилно.
— Ако ми позволи уважаемият съд — рече Мейсън, — обвинението попита свидетелката кога е излязла от дома си, което ми дава право да оспоря нейния отговор чрез щателен разпит относно отделните части на къщата.
Съдията Уинтърс се усмихна.
— Възражението се отхвърля.
— Кога за последен път бяхте при крана на цистерната?
— При крана ли?
— Да.
— Имате предвид крана, от който изтича водата?
— Да.
— От дни не съм ходила там. Тоест не съм го пипала, ако това имате предвид.
— А детето Робърт, относно което дадохте показания, е ваш син от починалия вя съпруг Робърт Бартслър — момче, родено четири месеца след предполагаемата смърт на съпруга ви, нали?
— Да.
— Уведомявали ли сте Джейсън Бартслър, че има внук?
— Възразявам. Въпросът е некомпетентен и неуместен и разпитът не се води правилно.
— Подкрепям възражението — постанови съдията Уинтърс. — Въпросът явно се отнася до някакъв разговор, който трябва да се е състоял преди три години.
— Не, господин съдия — поясни Мейсън, — въпросът ми е дали тя изобщо някога е съобщила на свекъра си за раждането на детето.
По лицето на съдията Уинтърс се изписа изненада.
— Да не би да се съмнявате… Добре, възражението се отхвърля.
Хелън Бартслър отвърна ясно и спокойно:
— Не, не съм. Този себичен тиранин, безсърдечен баща не обичаше нито сина си, нито мен и никога не ме е признавал за член от семейството. Смятам, че раждането на сина ми не е негова работа.
Съдията Уинтърс се наведе напред, недоумявайки.
— Искате да кажете, че този човек изобщо не е разбрал, че има внук?
— Никога не съм му казвала — заяви Хелън студено.
Съдията Уинтърс поклати глава.
— Продължете — кимна той към Мейсън, но погледът му остана прикован върху свидетелката.
— А след отвличането на сина ви свързахте ли се с Джейсън Бартслър? — продължи разпита Мейсън.
— Не.
— И нямахте основание да мислите, че онази вечер Милдред Данвил ще дойде в дома ви на булевард Сан Фелипе?