Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 67

— И все пак няма основателен повод за този въпрос.

— Прав сте, по този пункт подкрепям възражението ви — постанови съдията Уинтърс. — Защитата ще трябва сама да го обоснове.

— Добре — усмихна се Мейсън, — ще потърся друг подход. Мисис Бартслър, както заявихте в отговор на прокурора, вие сте излезли от къщи към шест часа, нали?

— Малко след шест.

— И сте се върнали чак след полунощ?

— Точно така. Върна ме полицията. Някой се беше постарал да повреди колата ми и да уведоми полицията къде да ме намерят.

— Имахте ли нещо против полицията? — запита Мейсън. — Не вярвам да сте се крили от нея.

— Предпочитам да се придвижвам без чужда помощ.

— Значи не сте се прибирали вкъщи или в близката околност от шест часа вечерта до късно след полунощ?

— Точно така.

— Не сте се приближавали до фасадата на къщата?

— Не.

— Кога за последен път бяхте близо до нея?

— Когато излизах, малко след шест.

— Кога за последен път ходихте в задния двор?

— Не знам, по някое време следобед.

— Приближавахте ли се до крана на цистерната този следобед?

— Имам същите възражения — отново се обади Дръм. — Разпитът не се провежда правилно.

— Ако ми позволи уважаемият съд — рече Мейсън, — обвинението попита свидетелката кога е излязла от дома си, което ми дава право да оспоря нейния отговор чрез щателен разпит относно отделните части на къщата.

Съдията Уинтърс се усмихна.

— Възражението се отхвърля.

— Кога за последен път бяхте при крана на цистерната?

— При крана ли?

— Да.

— Имате предвид крана, от който изтича водата?

— Да.

— От дни не съм ходила там. Тоест не съм го пипала, ако това имате предвид.

— А детето Робърт, относно което дадохте показания, е ваш син от починалия вя съпруг Робърт Бартслър — момче, родено четири месеца след предполагаемата смърт на съпруга ви, нали?

— Да.

— Уведомявали ли сте Джейсън Бартслър, че има внук?

— Възразявам. Въпросът е некомпетентен и неуместен и разпитът не се води правилно.

— Подкрепям възражението — постанови съдията Уинтърс. — Въпросът явно се отнася до някакъв разговор, който трябва да се е състоял преди три години.

— Не, господин съдия — поясни Мейсън, — въпросът ми е дали тя изобщо някога е съобщила на свекъра си за раждането на детето.

По лицето на съдията Уинтърс се изписа изненада.

— Да не би да се съмнявате… Добре, възражението се отхвърля.

Хелън Бартслър отвърна ясно и спокойно:

— Не, не съм. Този себичен тиранин, безсърдечен баща не обичаше нито сина си, нито мен и никога не ме е признавал за член от семейството. Смятам, че раждането на сина ми не е негова работа.

Съдията Уинтърс се наведе напред, недоумявайки.

— Искате да кажете, че този човек изобщо не е разбрал, че има внук?

— Никога не съм му казвала — заяви Хелън студено.

Съдията Уинтърс поклати глава.

— Продължете — кимна той към Мейсън, но погледът му остана прикован върху свидетелката.

— А след отвличането на сина ви свързахте ли се с Джейсън Бартслър? — продължи разпита Мейсън.

— Не.

— И нямахте основание да мислите, че онази вечер Милдред Данвил ще дойде в дома ви на булевард Сан Фелипе?