Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 68

— Не, нямах. Очаквах я в дома на Ела Броктън на Олив Крест Драйв две хиляди триста и дванайсет.

— Благодаря ви — завърши Мейсън, — това е всичко.

Съдията Уинтърс се наведе напред.

— Съдът има няколко въпроса. Мисис Бартслър, правилно ли разбирам, че поради вашата убеденост в нежеланието на мистър Бартслър да ви приеме в семейството сте решили да му отмъстите, като скриете от него раждането на сина си?

— Не, господин съдия, не съм го крила. Просто не го уведомих. Актът за раждането на детето беше своевременно и надлежно зарегистриран.

— Ала така и не сте му съобщили?

— Не.

— За да си отмъстите за отношението му към вас?

— Не. Направих го в интерес на сина си. Дядо му е жесток човек. Той се гордее с факта, че е циник. Безсърдечен е и се подиграва на всичко. Нежността му е чужда. Винаги търси някакви задни помисли. Не исках синът на Робърт да се повлияе от неговите критерии и да преценява баща си според тях. Не исках да познава дядо си — заради доброто на момчето.

— И това беше единствената причина?

— Да, господин съдия. Съдията Уинтърс въздъхна.

— Добре — заяви той, но гласът му издаваше, че никак не е убеден. — Обвинението да призове следващия свидетел.

Дръм продължи с разпита на обичайните свидетели — експертът по балистика даде показания за анализа, направен на куршумите, изстреляни от пистолета, приет вече като доказателство, и за сравнението, направено под микроскоп между експерименталните куршуми и смъртоносния куршум, изваден от мозъка на Милдред Данвил. Характеристиките им съвпадали напълно — доказателство, че смъртоносният куршум е изстрелян от същия пистолет.

Друг експерт зае свидетелското място и даде по-казания, че е огледал пистолета, и показа увеличени снимки на намерените върху оръжието отпечатъци от пръсти.

— Всички те — заяви той — са били оставени от едно и също лице.

Сравнявайки ги със снимки на отпечатъците от пръстите на обвиняемата, той доказа с отегчителни подробности съвпадението им.

— Открих върху пистолета — обясни той — не по-малко от седем различни отпечатъка, всеки от които имаше такива прилики с тези на обвиняемата, че можем без всякакво съмнение да заявим, че са оставени от нея. А що се отнася до няколкото размазани отпечатъка върху пистолета, макар при тях да няма гаранции за разпознаване докрай, съществуват достатъчно сходни елементи, за да е твърде вероятно и те да са от обвиняемата, а и липсват данни да са от друго лице. С други думи, всички разпознаваеми отпечатъци върху пистолета са били оставени от подсъдимата, а за останалите няма основания да се твърди, че са от друго лице.

Тези показания явно направиха силно впечатление на съдията Уинтърс и той прекара дългия следобед в разглеждане на скучните доказателства, като проверяваше различните отпечатъци и сам сравняваше сходните елементи.

В четири и трийсет делото беше отложено за следващата сутрин.

Мейсън и Дела Стрийт се върнаха в кантората:

— Виждаш ли какво става, Дела! Прекрасно знаем, че Хелън Бартслър лъже. Тя положително е отворила крана на цистерната за дъждовна вода. Няма как обаче да докажем, че лъже, особено като имаме предвид вид, че от снимките не личи дали кранът е бил отворен и дали водата е изтичала, или не. Можех да я накарам неволно да се издаде, ако съдията Уинтърс не беше предугадил какво се стремя да докажа и каква е целта на въпроса ми. Това й подейства като предупреждение, след което тя за нищо на света не би признала, че е отворила крана.