Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 57

— Да! — почти изкрещя измъченият лекар.

Мейсън се усмихна на него и на Дръм. Сдържано, за разлика от разгневения свидетел, той сложи край на разпита:

— Благодаря ви, докторе, това е всичко.

Лейтенант Траг застана на свидетелското място, описа служебното си положение и опит, спомена продължителността на стажа си в отдел „Убийства“. После разказа как късно вечерта на двайсет и шести предишния месец, в деня на убийството, отишъл до жилището, което се намира на булевард Сан Фелипе шест хиляди седемстотин и петнайсет, където намерил трупа на Милдред Данвил, проснат зад къщата с лице в калта — валял дъжд вече от около три часа. На тротоара пред къщата лейтенантът намерил чанта, която впоследствие обвиняемата разпознала като своя собственост. В чантата имало освен обичайните женски принадлежности към хиляда и петстотин долара в брой, както и шофьорска книжка на името на обвиняемата.

Дръм предложи свидетелят временно да бъде освободен, за да се покажат карти и скици на мястото на престъплението. Тъй като нямаше възражения от страна на защитата, съдът разреши съответният служител да заеме свидетелското място и да представи в карти разположението на двора на булевард Сан Фелипе шест хиляди седемстотин и петдесет.

Траг се върна на свидетелското място и върху различните карти, които бяха приети като доказателства, отбеляза със знака „X“ местата, където са били намерени трупът и чантата. След това се спря на организираното от него щателно претърсване на апартамента, наеман от обвиняемата и покойната. В коша с дрехите за пране лейтенантът открил трийсет и осем калибров пистолет, по чието дуло направил някои скрити знаци, за да може да го разпознае. Прокурорът му подаде един пистолет и Траг заяви, че е същият, който е намерил.

Дръм помоли оръжието да бъде прието като веществено доказателство и увери съда, че именно с този пистолет, както ще потвърди експертът по балистика, е било извършено убийството. Обръщайки вниманието на съда върху факта, че е настъпил обичайният час за обедна почивка, той изрази желанието на обвинението заседанието да бъде прекъснато.

Съдията хвърли поглед към часовника, кимна с глава и разпусна съда до два часа следобед.

Пол Дрейк си проби път през препълнената зала и се приближи до Мейсън.

— Намерихме полицая, Пери.

— Онзи, който хванал Милдред Данвил в нарушение на правилника за уличното движение?

— Да, колата била паркирана за по-дълго от разрешеното време.

— Къде е той? — попита Мейсън развълнувано.

— В кантората ми, Пери. Много трудно го намерих. Дежурил като заместник един-единствен път в района през въпросния ден.

— Хайде да вървим при него — разбърза се Мейсън. — Как се казва?

— Филип С. Реймс.

— Що за човек е, Пол?

— Доста симпатичен. Разбира се, знаеш ги полицаите. Имат твърде разтеглива памет, щом стане въпрос за служба, и обикновено мразят да дават показания, които могат да разбият обвинението на пух и прах.

— Добре, хайде да поговорим с него. Ако можем, ще го накараме да даде показания.

— Как върви делото, Пери?