Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 56

— Ако ще стигаме до крайности при тълкуването на доказателствата по делото — да, съществува.

— Медицинските доказателства ли подразбирате, докторе?

— Да.

— Тогава можем да приемем, че крайните граници на времето, в което е настъпила смъртта, са осем-девет часа преди прегледа в един часа след полунощ. Така ли е?

— Мм, да, ако затворим очи за вероятностите.

— Благодаря ви — приключи Мейсън, — това е всичко.

Клод Дръм продължи с разпита на лекаря.

— Вашите отговори на въпросите на мистър Мейсън — усмихна се той ободрително на д-р Пърлън — се отнасяха до крайните граници, нали?

— Напълно.

— Границите, в които е възможно смъртта да е настъпила при най-необичайните, най-невероятните от медицинска гледна точка обстоятелства?

— Точно така. Обстоятелства, които са невъзможни, едва ли не фантастични.

— Тогава, докторе, бихте ли определили в кой период най-вероятно е настъпила смъртта? Моля ви да изхождате не от мнението си, а от тълкованието на медицинските факти.

— Смъртта най-вероятно е настъпила четири-пет часа преди момента, в който видях трупа.

— И на какво се основава това заключение, докторе?

— Отчасти на степента в развитието на rigor mortis.

— И каква беше в случая тя, докторе?

Лекарят се поизпъчи на стола — бе се почувствал в свои води.

— Rigor mortis се проявява първо в челюстите, обикновено три до пет часа след смъртта. После се разпространява по мускулите надолу към врата, гръдния кош, ръцете, корема и краката. В трупа на убитата rigor mortis се наблюдаваше първоначално само в мускулите на челюстта, но преди да извърша по-подробна аутопсия, аз изчаках, за да преценя скоростта, с която се развива. Въз основа на това смятам, че смъртта е настъпила четири до пет часа преди прегледа. С други думи, в периода между осем и девет предишната вечер.

— Благодаря ви — каза Дръм с тон на джентълмен, който се обръща към друг джентълмен. А усмивката му показваше както на съдията, така и на свидетеля, че опитите на един непочтен адвокат да внесе неяснота в ситуацията са били умело осуетени.

— Предполагам — приключи той, — че мистър Мейсън няма какво повече да пита.

— Имам един-единствен въпрос — заяви Мейсън нехайно.

— Чудесно — отсече Дръм.

Усмивката, с която Мейсън се обърна към лекаря, беше леденостудена.

— Възможно ли е смъртта да е настъпила до девет часа преди вие да прегледате трупа, докторе?

— Както заявих — отвърна лекарят тежко и с достойнство — състоянието на rigor mortis е определящият фактор. Rigor mortis има свойството да се развива в най-общи граници във времето…

— Възможно ли е смъртта да е настъпила девет часа преди вие да прегледате трупа? — прекъсна го Мейсън.

— Опитвам се да обясня, мистър Мейсън.

— Не искам обяснения, искам отговор. Отговорете на въпроса ми и ако желаете, можете да обясните след това, но настоявам да отговорите на моя въпрос. Възможно ли е смъртта да е настъпила девет часа преди да прегледате трупа?

За момент настъпи напрегнато мълчание.

— Да или не? — подкани адвокатът. — Възможно ли е смъртта да е настъпила девет часа преди да прегледате трупа?