Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 53
Ърл Стенли Гарднър
— Какво да правя? Това е истината, мистър Мейсън.
— Какво разказахте на полицията?
Тя отмести поглед.
— Боже мой! — разсърди се Мейсън. — Не можете ли да говорите откровено с мен? Какво казахте на полицията?
Очите на Даяна се напълниха със сълзи.
— Казах им всичко.
— Наредих ви да си държите устата затворена.
— Знам, но те — ох, всичко беше наред, докато не намериха пистолета. След това се държаха толкова злобно и подигравателно, така тържествуваха… направо ме измъчиха с натяквания за отпечатъците от пръстите ми върху пистолета. Тогава им казах истината.
— Но — разгневи се Мейсън — това не може да бъде истината. Милдред е била убита едва след като е започнало да вали.
Даяна замълча.
— Вижте какво — настоя Мейсън, — опитвате се да прикриете някого. Намерили сте този пистолет известно време след като сте видели трупа, не преди това. Скрили сте го и…
— Не, мистър Мейсън, честна дума. Заклевам се.
— Как — попита твърдо адвокатът — е възможно този пистолет да бъде използван при убийството, то е извършено след началото на дъжда… Един момент!
Мейсън смръщи вежди и заговори развълнувано:
— Вижте какво, Даяна, трябва да ми кажете самата истина. Не бива да се отдалечавате от нея дори на косъм.
— Това е истината, мистър Мейсън. Неочаквано адвокатът стана от стола и даде знак на надзирателката, че разговорът е приключил.
— Добре — кимна той на Даяна. — Залавям се за работа. Но ако лъжете, мислете му — ще ви лепнат най-тежката присъда: за предумишлено убийство.
Мейсън излезе от затвора и отиде до колата, дето го чакаше Дела Стрийт.
— Е? — попита тя.
— Твърди, че е видяла пистолета, преди да отиде до Сан Фелипе — обясни Мейсън. — Това означава, че го е намерила съвсем скоро след като е заваляло.
— Но не е възможно убийството да е било извършено тогава — възрази Дела Стрийт. — Следите, които пръстите са изкопали в калта, показват, че жертвата е била убита едва след като е заваляло.
Мейсън бавно кимна.
— Значи тя лъже — отбеляза секретарката с горчивина.
— Не — отвърна Мейсън, — има една малка възможност, една почти невероятна хипотеза, която би могла да ни помогне. Може би момичето казва истината.
— Не ми се вярва.
— Какво се прави с цистерната за дъждовна вода в края на сухия сезон, Дела? — запита Мейсън.
— Не знам, защо? Каква връзка има това?
— Изпразва се старата вода, останала в цистерната. След това се оставя дъждът да измие мръсотията от покрива и кранът на цистерната се затваря, за да се събере нов запас от дъждовна вода.
— Е, и какво от това?
— Вчера, когато е станало ясно, че ще завали, съвсем естествено е било човек да отвори крана на цистерната и да остави старата вода да изтече. И, разбира се, тази вода е изтекла в падинката в задния двор, там, където беше намерен трупът, така че е възможно убийството да е било извършено, преди дъждът да е започнал, и там да е имало кал, по която са останали следите от пръстите.
— Шефе! — възкликна Дела Стрийт. — Сега си спомням. Когато бяхме там, ти каза, че кранът е отворен.
Мейсън кимна.
— Въпросът е дали можем да го докажем.
— Аз мога ли да бъда свидетел?