Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 51

— Така е — съгласи се Мейсън, — но щом веднъж успеем да докажем, че Милдред е взела чантата на Даяна, полицията ще трябва да докаже, че собственичката си я е получила обратно. Залавяй се за работа и виж дали можеш да откриеш онзи полицай.

Дрейк се надигна от мекото кресло, в което се беше разположил.

— Добре, ще пратя хора — дано успеят да го намерят.

— Ако го намериш — предупреди го Мейсън, — карай го да даде показания; Нека да документират истината, преди Холкъм да го е объркал и предубедил.

— Мислиш ли, че Холкъм би направил подобно нещо?

— Точно така мисля, дявол да го вземе! Готов е на всичко, само и само да осъди Даяна, защото е лично заинтересован.

— Тръгвам — заяви Дрейк. — Трябва ли все още да се наблюдава къщата на Бартслър?

— Да.

— Малко трудно е при сегашното развитие на нещата. Могат да ги забележат.

— Ако ги забележат, ще решат, че са от полицията. Нека да продължат наблюдението при Бартслър, както и на апартамента на Милдред и Даяна. Искам да зная какво става там.

— Ще те държа в течение — обеща Дрейк и излезе.

— Много ми се ще да знам какво е казал Карл в полицията — обади се Дела.

— И на мен. Както си го знам, Холкъм земята ще продъни, но ще намери дневника. Ще иска чрез вестниците да опетни Даяна. Само гледай как ще се раздуха историята със синината.

— Защо?

— Защото просто не можеш да свържеш насинено око с представата за почтена жена. За голяма част от читателите жена с насинено око е напълно способна да извърши убийство. Това, което не ми е ясно, е защо Милдред се е развълнувала така, когато е чула за синината на Даяна. Може би защото Карл Фреч е преровил чантата й. Ако Милдред и друг път я е взимала на заем, можем да се досетим какво я е разтревожило. Но да предположим, че има някаква друга причина. Да предположим, че не Карл, а…

Иззвъня телефонът с нерегистрирания номер, известен най-много на пет-шест души в града.

— Да. Ало. Какво има? — обади се Мейсън.

По жицата прозвуча сухият, лаконичен глас на Пол Дрейк:

— Май губиш, Пери.

— Защо?

— Полицията е открила оръжието, с което е извършено убийството.

— Къде?

— В апартамента на Даяна Риджис, на дъното на коша с дрехите за пране.

— Тогава нарочно е било подхвърлено там — ядоса се Мейсън. — Ето какво е правил Карл Фреч, когато…

— Спокойно, Пери, спокойно. Все още не си чул всичко.

— Казвай тогава.

— По него има отпечатъци от пръстите на Даяна. И това са единствените намерени отпечатъци.

— Друго има ли?

— Не ти ли стига?

— Стига ми с излишък! — Мейсън затвори телефона.

11

Даяна Риджис седеше от другата страна на гъстака метална мрежа, която разделяше масата между затворниците и посетителите. От едната страна се навърташе надзирателката, а от другата един полицай внимателно наблюдаваше някой да не се опита да предаде нещо през мрежата.

Мейсън беше доближил ухо към преградата, а Даяна, чието пострадало око бе придобило тъмнозеленикав оттенък, се беше навела към него и шепнеше.