Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 52

— Какво има в миналото ви, което искате да скриете? — попита адвокатът.

— Какво да има — нищо.

— Сигурна ли сте?

— Да.

— Разведена ли сте?

— Да.

— По ваша вина или по негова?

— По негова, заради жестокостта му.

— По дяволите — ядоса се Мейсън, — през цялото време се опитвате да скриете нещо от мен. Не можете ли да разберете, че сама си вредите, като криете фактите от адвоката си.

— Май трябваше да ви кажа за пистолета — призна на тя унило.

— Може би си заслужаваше да го споменете — заяви Мейсън саркастично, — ако държахте да се отнасяте честно към адвоката си.

— Мистър Мейсън, моля ви, недейте.

— За мен вече е невъзможно да се откажа от този случай — продължи Мейсън, — а вие ме разигравате. Хайде, разкажете ми за пистолета и се постарайте да говорите истината.

— Мистър Мейсън, никога не съм ви лъгала, само за пистолета не ви споменах, защото мислех, че е на Милдред и че тя се готви да извърши нещо отчаяно.

— Откъде знаете, че е на приятелката ви?

— Виждала съм го в нея.

— Кога?

— През последните две-три седмици. Тя… Тя носеше пистолет със себе си.

— Защо?

— Не знам.

— Кога открихте пистолета?

— Снощи.

— Кога точно?

— Още първия път, когато се върнах от апартамента на мие Стрийт. Реших, че ще отида вкъщи да видя дали има някаква бележка от Милдред. Взех такси.

— В колко часа стигнахте?

— Не знам.

— Приблизително колко време след като си тръгнахте от апартамента на мис Стрийт?

— Не повече от петнайсет минути.

— Валеше ли?

— Да, дъждът беше започнал, може би преди двайсетина минути.

— Къде беше пистолетът?

— Отгоре на тоалетката.

— И какво направихте?

— Естествено, почудих се какво търси там. Взех го и го разгледах, след това го сложих в чекмеджето на тоалетката, после си помислих, че може би… Не исках някой да го види отгоре, отидох до коша с прането н го мушнах вътре.

— Защо?

— Не знам. Просто се тревожех за Милдред. Боях се, че се е забъркала в някаква неприятна история. Беше ми казала, че се готви за някаква отчаяна постъпка.

— И после?

— Тръгнах отново към апартамента на мис Стрийт, но валеше, а и освен това се тревожех да не би на Милдред да се случи нещо лошо, затова взех такси и отидох направо на булевард Сан Фелипе.

— За колко време стигнахте?

— Доста пътувах. Сигурно към двайсет и пет — трийсет минути.

— А колко беше часът, имате ли представа?

— Трябва да е било около осем и половина или Девет без четвърт.

— И какво направихте?

— Точно това, което ви разказах и преди, мистър Мейсън. Известно време се озъртах, после влязох в колата си и зачаках, след това излязох, заобиколих къщата и тогава открих трупа на Милдред, после се качих в колата и се върнах обратно, за да се опитам да намеря мис Стрийт, но нея я нямаше и… Това е чистата истина.

— А сега слушайте, Даяна — започна Мейсън, — да си говорим честно. Трупът на Милдред беше открит с лице, заровено в калта. Имаше бразди, изкопани от пръстите й, когато се е вкопчвала в калта. Вашата история просто не може да бъде вярна, защото, ако убийството е извършено с този пистолет, то трябва да е било извършено след започването на дъжда.