Читать «Разговори по пътя» онлайн - страница 6

— Все пак не мога да си обясня защо Уитби е бил ангажиран като наблюдател в такова важно начинание, каквото е операция „Звезден кораб Едно“. Какво е всъщност неговото мнение за случая? В заключение пишете, че въпреки инцидента този човек трябва да се счита за напълно нормален. Защо тогава го е направил?

— Внушил си е, че нямаме право да вършим това, с което се занимаваме тук.

— И затова се е опитал да проникне през главния шлюз на кораба, за да провали целия експеримент? И то само защото изведнъж се е усъмнил в него? Просто не е за вярване!

Този човек наистина няма понятие от нашата работа, помисли психологът. Разбира се, не иска и да си го признае, а аз трябва да се държа настрана — след всичко, което се случи.

— Напълно сте прав — съгласи се той с инспектора. — Съмненията му вероятно не са се появили току-така. Напротив, трябва да предположим, че от самото начало неговото отношение към проекта е било доста раздвоено, още на Земята, когато е разбрал за какво става въпрос. Във всеки случай вероятно и на самия него не му е станало веднага ясно, било е повече подсъзнателно. И сега тук, в станцията, конфликтът за него се е изострил още повече. Сигурно не му е било много лесно.

— А може би още от самото начало е замислял осуетяването на проекта? Как мислите? Според мен е логично.

— Не. Човек по принцип не мисли съвсем логично, да не говорим за чувствата. Това, което става далеч от него, го натоварва в емоционално отношение много по-слабо, отколкото ако се случи пред очите му, особено ако в първия случай му бъде дадена само абстрактна, грижливо редактирана информация. Едно е, ако на Земята специалистите тактично ти обяснят, че от деветдесет години космически кораб обикаля около Земята и екипажът муси мисли, че пътува към Алфа Центавър, а съвсем друго — да седиш тук горе в станцията, така да се каже, непосредствено до тях. Все пак човек се чувствува ужасно, когато е дежурен в някоя от наблюдателните кабини и вижда как зад стената от титанова сплав живеят хора, напълно изолирани от външния свят, всъщност измамени — човек би предпочел да е мъртъв, отколкото в този цилиндър от титан. Вие бихте ли искали да сте в него, при тези условия? — Психологът посочи с глава нагоре, където знаеха, че се намира корпусът на „Звездния кораб“, закотвен в наблюдателната станция като уловено в паяжина насекомо.

— Е да, аз не че… — подхвана посетителят от Земята и продължи, без да довърши: — Все пак подготовката на наблюдателите се провежда доста старателно, в края на краищата това са подбрани хора. Естествено, на Уитби също са му обяснили, че… Е, именно необходимостта от експеримента. Днес всеки знае, че най-несигурният фактор в астронавтиката не е никога техниката, а винаги самият човек. Ние просто не можем да си позволим да влагаме толкова много усилия в един проект, какъвто е първата междузвездна експедиция, ако не сме сигурни, че той няма да се провали заради несъвършенството на човека. И затова трябва да е гарантирано, че тази група от хора по време на полета ще представлява една, хм… социологически здрава система. И тъй като при такъв скъпо струващ проект не бива да се допускат никакви рискове, всичко трябва да е предварително проверено, не е ли така?