Читать «Разговори по пътя» онлайн - страница 5

— Прочетох доклада ви — отбеляза инспекторът. — Въпреки това моля да изложите още веднъж накратко хода на събитията. Това може би ще ни помогне да разясним случая и да предотвратим подобни инциденти занапред. Или не, нека направим така: аз ще ви кажа какво съм разбрал от вашия доклад, а вие ще допълните, ако е необходимо.

Психологът кимна в знак на съгласие.

— Добре — продължи инспекторът. — Значи Уитби е работил в станцията от четвърти август. Ръководителите му са били доволни от изпълнението на поставените задачи и не са забелязали никакви признаци на психическа нестабилност. Това бе потвърдено от обичайните контролни изследвания. И на двадесет и трети август…

Тук психологът го прекъсна, кимвайки неодобрително и каза:

— Искам да ви обърна внимание, че в станцията Уитби е бил подложен само на стандартния тест f четири, както е прието винаги след пристигането на новия екипаж.

— Доколкото знам, f четири е тест за физическа издръжливост — учуди се инспекторът, а психологът отбеляза неговото „доколкото знам“. Вероятно инспекторът не беше специалист.

— Правилно — потвърди той. — Така е посочено в служебните инструкции, защото по време на полета към станцията във физическото състояние на сътрудниците могат да настъпят известни смущения поне от теоретична гледна точка. Първият психологически тест, обикновено h седем или h единадесет, се провежда четири седмици след пристигането тук. И поради тази причина — гласът му стана по-настойчив, сега психологът говореше по-бавно, но не чак толкова, че да направи впечатление — не можах да прегледам Уитби преди инцидента. Преди да излетят към станцията, всички сътрудници се подлагат на обстойни изследвания в центъра — поне указанията са такива. Ако колегите на Земята… Но аз, разбира се, не бих искал да поставям нищо под съмнение. Досега винаги са ни изпращали само добре подбрани колеги.

Инспекторът извади едно тефтерче от средния джоб на модния си пуловер и си записа някаква кратка бележка, която не заинтригува особено събеседника му. „Изглежда, наистина не е специалист“ — помисли си психологът, — „прилича по-скоро на служител от администрацията, който просто е използвал възможността лично да се отправи в космоса — един от неоценените на Земята, тръгнал да покорява Вселената.“

Гостът затвори книжлето си и продължи да разказва това, което бе разбрал от доклада на психолога. Последният търпеливо изслуша изложението, докато най-после човекът от Земята свърши.