Читать «Разговори по пътя» онлайн - страница 2

Ерик Симон

— Всъщност с кого играхте? — заинтересува се Карел, докато вечеряха тримата.

— С момичетата — обясни Раул.

— Хм… — измърмори бащата. — И как свърши мачът?

— Пет на четири.

— Почти равен резултат — подхвърли Карел.

— Да, но ние бяхме по-малко! Бен, Еди, Юан, Миша, Джон, Герт и аз срещу девет момичета.

— Кой Джон? — намеси се в разговора учудена Света. Не че се интересуваше особено от футбол, но знаеше със сигурност, че на борда нямаше никакъв Джон.

— Това е Юс — обясни Раул с готовност.

— Имаш предвид Юсуф — предположи Карел. — Защо го наричате Джон?

— Защото е много голям. Като Малкия Джон.

— Този пък кой е? — поиска да разбере майката на Раул.

— Ами същият Малък Джон, който заедно с Робин Худ се е борил против шерифа на Нотингам. Това е една стара книга на Бен, тази, дето ги има приключенията на Робин Худ. Той казва, че е почти стогодишна, книгата де, а пък историята е още по-стара. Робин и Малкият Джон и другите живеели в гората и помогнали на селяните да се справят с този шериф, казва Бен. В истинска гора! Невероятно, нали?

— И къде става всичко това? — попита баща му, като си мислеше дали да хапне още нещо или не.

— На Земята, разбира се — каза Раул, учуден от въпроса.

— И къде на Земята?

— Къде ли? Хм… не знам. Ами на Земята.

Карел и Света мълчаха.

— Ами да, някъде на Земята, където има истинска гора — продължи Раул. — Много по-голяма от парка, много по-голяма. Поне… сто пъти по-голяма. И без второ ниво над нея.

По-късно, когато Раул вече спеше, родителите му още седяха във всекидневната. Света си прожектираше някакъв справочник на един малък екран и натискаше бързо превключвателя, след което всеки път страницата се обръщаше.

— Кажи — обърна се тя към мъжа си, — ти знаеш ли каква е тази история с Робин Худ?

Карел отмести теоретичното изследване за изкуствено предизвиканите мутации при кониферите. Някаква книга падна от масата, сервоматът се раздвижи и я вдигна, след което се оттегли в нишата си в стената.

— Нямам представа — отвърна Карел. — Защо питаш?

— А, просто така. — Чудеше се дали да подхване отново темата. — Май не беше много отдавна — сигурно си спомняш, когато детето питаше за едно стихотворение за блещукащите звезди, нали се сещаш? Когато попита как така звездите блещукат…