Читать «Живот на заем ((Небето няма избраници))» онлайн - страница 10

Лилиан гледаше през прозореца. Долу при входа за прислужниците и доставчиците стоеше шейна. Навярно бе шейната за Агнес Сомервил. Само преди една година тя бе влязла през главния вход на санаториума, усмихната, сред кожи и цветя; сега Агнес напускаше сградата тайно, през служебния вход, сякаш не си бе платила сметката. А преди шест седмици само бяха градили с Лилиан планове за заминаване. Заминаване! Недостижим фантом, мираж, който никога не се осъществяваше!

Телефонът позвъня. За миг тя се поколеба, но после вдигна слушалката.

— Да, Борис. — Тя слушаше внимателно. — Да, Борис. Да, разумна съм… да, знам, че много повече хора умират от инфаркт и рак… четох статистиката, Борис, да… знам, че само така ни се струва, защото сме толкова много болни на едно място… да, много оздравяват, да, да… новите лечебни средства, да, Борис, разумна съм, наистина… не, не идвай… да, обичам те, Борис, естествено…

Лилиан постави обратно слушалката.

— Разумна съм — прошепна тя и погледна в огледалото, откъдето се взираше в нея лицето й, чуждо, с чужди очи — … разумна съм, да! „Боже мой — мислеше тя, — прекалено дълго съм вече разумна! И за какво? За да се превърна в номер двадесети или тридесети в седма стая до товарния асансьор ли? В дрипа, захвърлена в някакъв черен сандък, от която всеки ще изпитва ужас?“

Погледна часовника си. Наближаваше девет. Нощта се изправяше тъмна и безкрайна пред нея, изпълнена с панически страх и скука — тази ужасна смесица, характерна за живота в санаториумите — страх от болестта и скука от скованото в правилници всекидневие и събрани заедно, те ставаха направо непоносими, защото контрастът не довеждаше до нищо друго освен до разкъсващото чувство на пълна безпомощност.

Лилиан се изправи. Само да не остава сега сама! Долу сигурно имаше още някой, най-малкото Холман със своя гост.

Освен Холман и Клерфе в столовата бяха и южноамериканците — двама мъже и една доста дебела ниска жена. И тримата бяха облечени в черно, и тримата мълчаха. Седяха в средата на помещението под ярката светлина на лампата, приличащи на малки черни хълмчета.

— Пристигнаха от Богота — каза Холман. — Телефонираха им, че трябва да дойдат. Дъщерята на мъжа с роговите очила се готвеше да умира. Но откак ги видя при себе си, положението й внезапно се подобри. И сега те не знаят какво да правят — да отлетят ли обратно или да останат.