Читать «Трима другари» онлайн - страница 8

— Да… — Аз ритнах с крак настрани някакво откършено клонче. — Но ние имахме твърде голямо предимство. А господин Биндинг явно доста ни се е ядосвал.

Тя се засмя.

— Отначало положително. Но човек трябва да умее и да губи. Как иначе би могло да се живее?

— Естествено.

Разговорът секна. Погледнах към Ленц. Но Последния романтик само се хилеше, ноздрите му потръпваха; беше ме изоставил.

Брезите шумоляха. Една кокошка кудкудякаше зад къщата.

— Чудесно време! — казах аз накрая, за да наруша мълчанието.

— Да, прекрасно — отвърна момичето.

— И толкова меко! — добави Ленц.

— Дори необикновено меко! — допълних аз.

Отново настъпи мълчание. Момичето сигурно ни смяташе за големи глупци, но и при добра воля нищо не ми идваше наум. Ленц душеше въздуха.

— Печени ябълки — каза той с чувство. — Изглежда, има и печени ябълки към пържения дроб. Деликатес.

— Несъмнено — потвърдих аз и проклех и двама ни.

Кьостер и Биндинг се върнаха. За няколко минути Биндинг бе станал съвсем друг. Изглежда, че беше от ония запалени автомобилисти, които са истински щастливи, ако срещнат познавач, с когото да побеседват.

— Не бихме ли могли да вечеряме заедно? — попита той.

— Естествено — отговори Ленц.

Влязохме. На вратата Готфрид ми смигна и кимна към девойката.

— Ей ти, това тук те възнаграждава десеткратно заради танцуващата баба, която си срещнал отзарана…

Вдигнах рамене.

— Възможно е… но защо ме остави да се въртя там самичък?

Той се засмя.

— Най-сетне и на това трябва да се понаучиш, бебо!

— Сега не желая да уча каквото и да било — казах аз.

Последвахме другите. Те вече седяха около масата. Стопанката тъкмо идеше с дроба и пържените картофи. Освен това донесе за въведение голяма бутилка житна ракия. Биндинг се прояви като истински оратор, думите му се лееха — буен планински поток. Чудно, какво — ли не можеше да говори за автомобилите. Щом чу, че Ото е бил състезател, благосклонността му излезе отвъд всякакви граници.

Вгледах се в него по-внимателно. Той беше пълен, едър мъж с гъсти вежди и червено лице; малко самохвалец, малко шумен и вероятно добродушен като хората, които преуспяват в живота. Можех да си представя как вечер, преди да си легне, той наблюдава сериозно, достойно и внимателно отражението си в огледалото.

Девойката седеше между мен и Ленц. Беше свалила мантото си, под него носеше сив английски костюм. Бяло шалче, което приличаше на жокейска вратовръзка, обвиваше шията й. Косата й беше кестенява, копринена, а в светлината на лампата — с кехлибарен отблясък. Рамената й бяха доста високи, но леко сведени напред, ръцете й — тънки, извънредно дълги и по-скоро малко костеливи, отколкото меки. Лицето й беше тясно и бледо, но големите очи му придаваха почти страстна сила. Намирах, че изглежда много добре, но не мислех нищо повече.

Ленц, напротив, сега беше огън и пламък. Цял се бе преобразил. Сламеният му перчем блестеше като качул на папуняк. Ленц разпръсна истински фойерверк от остроумия и заедно с Биндинг властвуваха над цялата компания. Аз просто присъствувах и малко можех да се проявя; най-много от време на време да подам някое блюдо, или да предложа цигари. И да се чукна с Биндинг. Поне това правех доста често. Изведнъж Ленц се удари по челото: