Читать «Спирка на хоризонта» онлайн - страница 90

Така комедията от грешки от предишния ден доведе до странна капитулация и на двете страни.

Кай получи съобщение от Фиола, който го молеше да отиде спешно при него.

Веднага потегли.

Фиола лежеше, увит в леглото. Едри капки пот бяха избили по челото му. Зъбите му тракаха от студ.

— Маларийният ми пристъп. Една седмица по-рано. Не мога да пътувам. Ще продължи до утре вечер.

Кай поклати глава.

— Не се притеснявайте, не е толкова страшно!

Той го каза механично, за да го успокои, но изпита желание да се самоубие заради това внезапно нещастие.

Гласът на Фиола го върна към реалността.

— Вие трябва да участвате.

Кай отвърна в унес:

— Да, ще се оправим някак си.

Той премисляше възможностите. Можеше да се стартира само с два автомобила, така че Холщайн да пътува с него; но ще бъде прекалено рисковано — или пък трябваше да се задоволи с някой от монтьорите.

Фиола се изправи, но получи силен пристъп на треска, падна обратно и каза:

— Вземете Курбисон вместо мен.

Той погледна встрани. Кай се обърна и едва сега видя, че Курбисон е в стаята. Беше блед и изглеждаше като малко момче. Кай се сети за сцената със стрелбата по гълъби.

Фиола пророни мъчително:

— Той познава пистата, често я е пропътувал с мен, а и много иска да пътува с вас.

Кай взе бързо решение. Поведението на Курбисон на игрището за голф му бе харесало; сега той стоеше тук, блед, възбуден, готов на всичко, за да се докаже. И Кай се съгласи още веднъж да говори с него. Това бе добра възможност. Подаде му ръката си:

— Тръгваме.

Веднага взеха автомобила и направиха една обиколка на трасето с нормално темпо, за да пазят колата. Кай подробно инструктира Курбисон за всеки детайл.

После го върна обратно и го посъветва да преспи от следобеда до следващата сутрин.

Глава петнайсета

Още от вечерта към хотелите започна великото преселение на народите. Наложи се да предлагат и баните. Ваните се превръщаха в легла. Всеки пристигащ кораб караше цели рояци.

Нощта бе изпълнена с гласове. Който не успяваше да се сдобие с легло, оставаше да пренощува на открито. Залите на хотела бяха препълнени, хората пиеха до сутринта и веднага потегляха. В градините се настаниха джаз-бендове, които пътуваха с тълпата. Нямаше смисъл да се протестира.

Кай се събуди веднъж през нощта и видя, как долу, на чакъла под палмите, се танцуваше под пъстрите фенери. Светлини, гласове и музика се бяха смесили хаотично.

На сутринта напълни джобовете си с хапчета и рано-рано потегли. Въпреки това му трябваше доста време, за да достигне до Серда. Улицата беше задръстена от автомобили, въпреки че беше доста рано, а и от Палермо бяха пуснати извънредни влакове.

Кай потегли заедно с Курбисон. В гаража монтьорите още веднъж преглеждаха колата. Бяха подготвени купища гуми. Имаше с дълбоки противоплъзгащи протектори, с лъскави метални клави.

— Ако завали — поясни Пеш.

— Дъжд? — Кай погледна безоблачното небе. — Ще стане горещо.

Холщайн и Лиевен се приближиха. Вече бяха облечени, носеха широки, тънки екипи, свободни около врата. Кай също отиде да се преоблече. Бавно подреди комбинацията на ралито. Усещаше, че този път залогът беше висок, за миг възбудено сграбчи хладната материя, преди да я пусне и облече.