Читать «Спирка на хоризонта» онлайн - страница 89

Ритмите ги последваха. Те се върнаха към терасата и се обвиха с нежно, вяло настроение, спокойствие, удоволствие за услужливите сетива. Това бе повърхностно мечтание, тактично себеотдаване на възбудата, вървяха бавно, нагоре, надолу, имаше звезди, големи и южни, въздухът беше с вкус на вино, като минеше покрай танцовата зала, човек без да иска правеше по няколко стъпки, ръцете оставаха уж случайно отпуснати, без специална цел, разговорът по време на танца ставаше интимен и в това положение беше необходимо едно-единствено движение, и очите щяха да се усетят близки.

Не ги беше грижа, че звездите, палмите и музиката не бяха новоизмислен реквизит — и тъй като не си говореха много, нямаше и прибързани прояснения. Вечерта премина в пълна хармония и те приличаха на влюбени в среднощна среща.

На следващата сутрин, обаче, по време на плуването дойдоха усложненията. Мо Филби, която бе разбрала по свой собствен начин изминалата вечер, реши, че вече може да разговарят за ралито.

Кай се държа безучастно и наистина не искаше и дума да чуе на тази тема.

Тя не се предаде и действаше толкова внимателно и същевременно дръзко, че той не искаше да я прекъсва.

Наблюдаваше я зад полузатворените си клепачи и замислено установи, че тя би била подходящият флирт за него, ако случайността не му я беше изправила на пътя точно в тази година на настроения и кризи.

Тактичната ирония, с която говореше за Мърфи, доведе развеселения Кай до извода, че забавната й стратегия гони определена цел.

Той реши да я прекъсне и най-сетне да се убеди. Спокойно, като че ли между другото, й каза:

— Нашият екип реши да помогне на Лиевен да победи.

Тя се засмя:

— Не ви вярвам.

— И защо не?

— Даже и да искахте, не бихте го направили. Дори и само заради Мърфи.

— Но ако Лиевен го поиска?

Веднага разбра, но не прояви слабост и отвърна без да спира:

— Ще бъде глупост от негова страна.

Кай се подвоуми дали да не я притисне още малко. Тя го изпревари с неочакван ход и го изненада. Вместо дипломатично да се защитава, се отказа, без да се замисли. Не се предаде, защото имаше хиляди възможни варианти пред себе си, просто премина във вражеския лагер, като направи най-неочакваното нещо, което човек можеше да си помисли: каза истината.

С усмивка на лице тя разказа на Кай за своите планове — не подробно, а така, както се разказва на човек, който вече знае. Превърна го в довереник и съучастник. Тя си признаваше, един ден преди задоволяването на себелюбивата си прищявка, без да е необходимо, отново поради някаква приумица, бърбореше за това като дете, което е забъркало някаква каша и сега я разкрива.

Кай никога не би предположил. Той разбра, че предната вечер напълно се е излъгал в преценката си. Все пак не съжаляваше, напротив, сега вече със сърцето си отчиташе постигнатата цел. В този час Мо Филби, без самата да го осъзнава, го бе спечелила.

Тя се разкри и по този начин показа, че не страда от прекалено честолюбие. Заряза го и се изправи пред правотата на чувството си. Без предната вечер подобна мисъл не би й минала през ума. Това нейно поведение не само излъчваше чар, но и доказваше основното: преди флирта и спорта на първо място беше жена.