Читать «Потомъкът на върколака» онлайн - страница 8

Приятелят ми бе твърде зле настроен към старицата, за да се опитвам да го убеждавам в противното. Всъщност, кой би се наел да чертае границите на възможното? Нима с всеки изминат ден не се разширяват просторите на обозримото и необозримото? Недостъпни за нас са мъдростта и загадките на първичния свят. Истина ли е всичко заобикалящо ни или игра на въображението? Окултни влияния, тайнствени връзки, невидими сродства — целият този омаен, непознат все още нам свят, който едни възхваляват с всичкия плам на своята вяра, а други оспорват с иронична насмешливост, — може ли някой със сигурност да предрече, че утре той няма като вулкан да изригне сред нас? Да, лесно е да се градят хипотези върху човешкото незнание!

Ето защо се помъчих да смекча гнева на Шпервер и най-вече да го предпазя от стрелба по Черната Чума. Предупредих го, че каквото и да последва, то във всички случаи няма да е за добро и само ще му навлече неприятности.

— Не ме интересува! — отвърна ми той. — В най-лошия случай ще ме обесят!

— А това е прекалено много и твърде позорно за един почтен човек!

— Хайде де! Смърт като смърт — тя е една за всички! Увисваш на бесилото, чупиш си вратните прешлени и се задушаваш, това е! Даже предпочитам да е точно такава смърт, отколкото мозъчен удар като при апоплексия. Да, по-добре бесило, отколкото да не мога да спя, да не мога да пуша лулата си, да не мога да поглъщам и смилам погълнатото или да съм алергичен към нещо, както е при другите болести!

— Мили ми Гедеон, разсъжденията ти са твърде неприемливи за беловлас старец, толкова много видял и патил!

— Беловлас старец ли? Да имаш да вземаш, синко! Май много ти се иска! Така или иначе, това е моят начин на мислене, така разбирам аз нещата. Ловната ми карабина в замъка е винаги заредена и за онази стръвница — вещицата, винаги имам приготвен куршум! Отвреме навреме слизам да сменя стръвта, заложена в снега, и ако ми се удаде сгоден случай да я примамя, пущината…

Той довърши мисълта си с красноречив жест.

— И ще сгрешиш, Шпервер, ще сгрешиш. Аз също споделям мнението на граф Нидек: „Никаква кръв!“ Един велик поет бе казал: „Дори и всичките вълни на океана, безсилни са да изличат и капчица човешка кръв…“ Помисли над това, приятелю, и по-добре изпразни ловната си пушка срещу глигани веднага щом ти се удаде сгоден случай…

Думите ми като че ли подействаха на стария бракониер. Той сведе глава и свъси вежди, а лицето му доби замислено изражение.

Заизкачвахме гористите хълмове, които деляха селцето Тифенбах от замъка Нидек.

Нощта постепенно спускаше своите черни плащове. Както винаги става след ясен и мразовит зимен ден, отново заваля сняг. Едри къдели се сипеха и топяха върху гривата на конете, които процвилваха и ускоряваха ход възбудени, усетили несъмнено приближаването на топло убежище.

Отвреме навреме Шпервер се извръщаше и оглеждаше зад нас с видимо безпокойство. Трябва да си призная, че след страшните и невероятни описания, с които моят приятел ми охарактеризира странната болест на своя господар, аз също бях завладян от някакво непонятно притеснение, което свиваше стомаха ми.