Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 51

— Не стреляйте!…

За нещастие предупреждението дойде твърде късно. Младежът, видял и женската да се хвърля напред, бе вдигнал пушката и двата изстрела отекнаха почти едновременно.

Когато димът се разпръсна, с голям ужас двамата ловци съзряха мъжкия, изправен на задните си крака, само на няколко метра пред тях, а женската, която бе паднала на едната си страна, вече се изправяше Тъй като нямаха време да заредят отново, Бени и Армандо се спуснаха към един голям дъб зад тях, вкопчиха се в един нисък клон и със завидна пъргавина се изкачиха горе.

За нещастие пушките им останаха долу, в основата на дъба.

— По дяволите!… — изкрещя Бени, който твърде късно се бе усетил за проявената непредпазливост.

Като видяха, че мечката се хвърля срещу дървото, двамата ловци се погрижиха единствено да спасят краката си и се изкатериха нагоре по стъблото и яхнаха един дебел клон, който се намираше на тридесет стъпки височина. Мечката, ядосана от това, че жертвите й се изплъзват, и като нямаше с кого друг да се захване, се хвърли срещу стъблото и с огромните си ноктища откърти две дълги парчета кора. Женската се бе приближила, куцайки и оставяйки следи от кръв по земята. Изглежда куршумът на Армандо бе счупил лапата й. Мъжкарят също бе ранен, защото под него се образува локва кръв.

— Сега се подредихме — каза Бени. — Без пушки и е две побеснели чудовища, все още много силни.

— Готвят се да ни обсадят ли? — попита Армандо, който като че ли не разбираше нища.

— Сигурен съм, че няма скоро да н оставят. Тези животни са твърдоглави.

— Могат ли да се покатерят?

— Не вярвам, стъблото е много гладка.

— Ако се опитат, ще се защитаваме.

— Нямаме нищо друго освен ловджийските си ножове, а те не помагат в борбата с тези животни.

Мечокът все повече се ожесточаваше може би от болките причинени от раната; ревеше така, че гората се тресеше и се хвърляше срещу дървото, като се мъчеше да достигне първите клони, които не бяха чак толкова високи, но не можеше да се хване за тях. В това време женската и двете малки тичаха наоколо, сякаш изведнъж ги бе обхванала лудост. Бени и Армандо, с ловджийските ножове в ръка, се държаха за здравия клон, готови да се покатерят и по-нагоре, ако се наложеше. Вече се страхуваха, че рано или късно трябва да влязат в допир с животното, което, изглежда, бе решено да ги достигне и там. За късмет звярът, след като се хвърли четири-пет пъти и обели почти цялата кора на дървото на височина два метра и като се убеди, че силите му не стигат, реши да се откаже от двубоя.

След един последен и още по-яростен скок явно се успокои, хвърли заплашителен поглед на двамата ловци и реши да се оттегли. Все още ръмжейки, отиде и се сгуши до един бор, който растеше наблизо, и започна да ближе гърдите си, потънали в кръв от раната Женската не закъсня да се присъедини към не го и като легна също започна да облизва ранената си лапа. Малките мечета, които изобщо не се интересуваха от страданията на родителите си, се въргаляха в един храсталак, играеха си и се хапеха като две малки котета.