Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 5

— Виж! — извика в този миг Бек, който също бе спрял своя бегач.

— Какво има?

— Един скалпиран човек!

Бени се изправи на стремената и се наведе напред. В тревата лежеше висок мъж, обут във високи кожени ботуши без кончови, облечен в светлосини дрехи и пристегнат през бедрата от полупразен патрондаш. Бе полегнал на дясната си страна обхванал с ръце лицето си, потънало в кръв. Скалпът му бе изтръгнат от ножа на някой индианец. Виждаше се заоблената повърхност на главата покрита тук-там с бучки съсирена кръв. Гледката беше ужасяваща!

— Ах, кучи синове! — промърмори Бени, потръпвайки. — Клетият човек, как са го скалпирали!

— Виждам и двама индианци, паднали един върху друг — каза Бек. — Този човек не се е оставил без бой да бъде скалпиран! Хайде Бени, да се махаме тръпки ме полазват от тази гледка!

Тъкмо щяха да пришпорят конете, когато забелязаха нещастника, жестоко подреден, да помръдва леко с ръка, после да произнася едва чуто:

— Да… пия…

II

СКАЛПИРАНИЯТ

Безкрайните прерии на американския северозапад, както и не по-малко безкрайните прерии на Патагония и Австралия предлагат неограничени ресурси на големите животновъди. Тези необятни равнини, осеяни с житни растения и със сочни треви, наречени бъфало грас, са истински рай за конете, воловете и бизоните, които се отглеждат много лесно тук, почти без разходи за своите стопани. Едрите фермери се настаняват предимно далеч от населени места, в повечето случаи на територии, които принадлежат на индианските племена и се използуват предимно за лов. Те отглеждат добитъка по подобие на своите съотечественици от Южна Америка — аржентинците. Южноамериканците поверяват конете и воловете си на гаучос — неукротимите степни коневъди. Северните американци пък имат своите каубои. И едните и другите са еднакво добри. Първите са почти диваци, надарени с буен и войнствен темперамент, винаги въоръжени и готови да отблъснат всяко нападение на патагонците и арауканците. Но и каубоите от Северна Америка не им отстъпват. И в двата случая става дума за смелчаци, чието око не мигва пред смъртта и защитават храбро поверените им животни от вълци, мечки и индианци.

Тези неуморими ездачи, винаги върху седлото, нямат друга грижа, освен да не позволяват на животните да се разпръснат, защото всяко, което се отдалечи от стадото, може да се смята за загубено. Вълците неотлъчно следват стадата, месец след месец, готови да се нахвърлят върху животното, изостанало или отдалечило се от лагера през нощта. Каубоите се спират там, където тревата е най-хубава и водата е най-близо. Огромна каруца им служи за жилище. Два камъка са достатъчни, за да се направи огнище и да се препържи сланината да се изпече най-хубавата погача или някое парче дивеч. Това са скромни мъже които се задоволяват с малко; от друга страна, и собственикът не им дава нищо повече освен някоя торба зеленчуци. Докато времето е хубаво, каубоите не напускат прерията. Продължават да се движат от равнина към равнина през почти девствените територии, като се борят смело с всички трудности и се сражават непрекъснато с индианците, които не гледат на тях с добро око. Не се завръщат преди първият сняг да покрие прерията доста стада преминават и в ръцете на червенокожите, но какво от това? Това е в реда на нещата и не обезсърчава нито каубоите, нито собствениците на стада. Изглежда, този свободен, независим, пълен с емоции, борби и авантюри живот ги привлича непреодолима Каубоят, дори забогатял, което е твърде рядък случай, не изоставя своя занаят. Връща се в прерията, докато загуби тук кожата или скалпа си; в най-лошия случай става ловец към компания за производство на кожи.