Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 3

— Притеснявам се да не загубим стадото, Бек. Кой може да ми гарантира, че индианците не обикалят в този момент прерията с надежда да видят как се отдалечаваме?

— О, ако Големите кореми и Гарваните ни връхлетят, за да ни откраднат говедата, кой би могъл да ги спре, Бени? Две карабини не могат да уплашат тези обезумели ловци на скалпове.

— Зная, но въпреки всичко засега предпочитам да остана тук, Бек. Утре, на разсъмване, когато се уверим, че в прерията няма никой, ще отидем да видим какво се е случило на брега на езерото.

— Дали действително е било сражение?

— Няма съмнение, Бек.

— Ако е била фалшива тревога? Кой знае, може би е само маневра, за да се опитат да ни отдалечат?

Бени тъкмо щеше да отговори, когато от далечината долетя остър, тъжен и зловещ вой.

— Чуваш ли, Бек? — попита Бени, клатейки глава.

— Вой на вълк?

— Да, и знаеш ли какво означава това?

— Че някое от тези ненаситни животни е открило трупове.

— Да, Бек. На бреговете на Атабаска се е водило сражение и вълците се готвят да пируват.

— Това ме кара да потръпвам, Бени!

— Теб да, защото си нов в занаята, но не и мен — стария каубой от големия Запад. О, виждал съм и други сцени, и други вълци. Виждал съм такива ужаси в прерията!

В този миг на първия вой, дошъл откъм бреговете на реката, отговори друг, не по-малко тъжен, не по-малко зловещ. После трети, четвърти, пети. Четириногите разбойници, привлечени от миризмата на прясно месо, се зовяха един друг, за да се нахвърлят върху мъртвите и ранените и да ги разкъсат.

— Бени! — каза Бек с известно вълнение — Ами ако там има ранен, когото можем да спасим? Не бихме ли могли да го изтръгнем от лапите на вълците?

— Навярно ще има, но в какво ли състояние ще е? Мислиш ли, че индианците няма да са го скалпирали?

— Сигурно, но не всички, скалпирани от индианците умират.

— Така е. Виждал съм много такива, живели още дълги годиш след това. Приятелят ми Тейлър например, каубой при господин Ууд, е бял скалпиран от индианците оглала. Въпреки това е здрав и як. Най-много понякога, при промяна на времето, да го заболи глава.

— Сам виждаш, че сигурно бихме могли да спасим някой клетник, преди да са го разкъсали вълците.

— Ами животните?

— След час ще съмне. — Не казвам обратното, на…

— Щом индианците не се възползуваха от тъмнината, за да ни нападнат, вече няма да посмеят, развиделява се. Не чуваш ли воя на големите сиви вълци?

— Това е вой на койоти, Бек.

— И те са опасни и много смели, когато са на глутници, Бени!

— Бек!

— Тръгваме ли?

— Да — каза Бени след няколко мига колебание — Първо обаче да нагледаме, добитъка Не се доверявам на индианците.

— Както кажеш.

Подкараха конете в тръс, описвайки широк кръг около стадото, струпано край каруцата, чиито очертания изглеждаха внушителни в мрака от грамадното й платнище опънато като арка. Сбутаха воловете и конете конто бяха налягали малко по-надалеч, после поеха към прерията и описаха няколко кръга. Като се убедиха, че наблизо сред високите прерийни треви нямаше скрити индианци, насочиха конете на север, към хоризонта, където се забелязваха очертанията на една горичка.