Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 6

Бени и Бек бяха двама каубои. Бени не бе новак. Канадец по произход отначало ловец, след това рудокопач в сребърните мини на Колорадо, той бе загубил всичките си спестявания и бе станал говедар. Хубав човек бе този Бени, истински прериен скитник. Висок, мускулест, със силни ръце, широки гърди, с енергична глава, покрита с дълга къдрава черна коса, започнала вече да се прошарва, с пронизващи очи и двувърха брадичка.

Още не бе захвърлил живописния костюм на прериен ловец. Вместо широката шапка, използувана от каубоите, бе запазил кожената си барета от енот, украсена с опашка, която висеше над едното му рамо. Бе загърнат с удобна дреха от груба вълна — тъмносиня, пристегната в кръста с патрондаш, и с колан, прикрепящ един от традиционните дълги ножове, използувани като оръжие, с кожени панталони, обшити с тънки кожени лентички, с високи ботуши, снабдени с мексикански шпори. Другарят му Бек обаче бе негова пълна противоположност: може би десет или дванадесет години по-млад, черен, закръгленичък, с едва поникнали му стачки, с много черни очи, истински американо-испански тип. Мексиканец по произход жаден за емоции и авантюри като съотечествениците си, той бе емигрирал в западните части на Съединените щати, привлечен от сребърната треска Бивш рудокопач в богатите сребърни мини на Невада и Колорадо, но без особен късмет поради младостта си и липсата на опит, той се бе присъединил, или по-точно бе се хванал за полите на Бени, споделяйки с него всички опасности. Двамата приятели, станали неразделни, бяха упражнявали своя труден занаят в полите на Скалистите планини в продължение на два сезона служейки на един голям собственик от Лайтън, а след това бяха минали на служба на господин Харис, един от най-големите скотовъди в Алберта. Тръгнали от Едмънтън, малко градче разположено на бреговете на Северен Съскачеуан, заедно с още двама другари, двеста вола и двадесет и четири коня, в началото на март 1897 година бяха прекосили вече реката Атабаска отправяйки се към Малкото Робско езеро, където смятаха да прекарат сезона сред плодородните прерии. Но по време на пътуването в един сблъсък с индианците бяха загубили единия си другар, а другият бе принуден да се върне обратно, за да лекува тежка рана. Към средата на месеца вече се бяха разположили за лагеруване на брега на езерото.

* * *

Като чуха този слаб глас, молещ за вода, двамата каубои възпряха конете си и загледаха скалпирания, когото смятаха за мъртъв от няколко часа.