Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 21

Червеният облак и неговите стари воини слушаха внимателно каубоя с присъщата им невъзмутимост, без дори да помръднат. Когато той свърши, големият вожд на Гарваните плю два пъти на земята и като отхвърли великолепното си наметало, каза:

— Големият ловец умее да говори и ние уважаваме добрите разказвачи, но той се е излъгал. Той каза, че Гарваните са убили белите мъже, които са идвали от изток, и това е вярно, но знае ли кои бяха тези бледолики?… Знае ли, какво желаеха те?… Огледайте се наоколо: едно време Гарваните, Плоските глави, Черните крака, Скъперническите сърца и Змиите живееха спокойни по земите си, преследваха бизоните — тяхната основна храна и кръстосваха доволни и щастливи безкрайната прерия, оставена им от техните бащи Тези бели хора дойдоха от страни, където слънцето изгрява и от страни, където слънцето залязва, и разпръснаха стадата от бизони, като отнеха на бедния индианец стадата, от които той живееше Какво още?… Нахвърлиха се върху законните собственици на земята насила ги принудиха да живеят в резервати, като караха свободните синове на прерията да обработват земята като че ли са роби. Земите край Малкото Робско езеро принадлежат на хората от племето Гарвани. Белите започнаха да нахлуват и тук, за да прогонят червения човек и да го лишат от храна, да го подчинят или да го унищожат. Ние се защитихме, за да попречим на другите да тръгнат по следите на първите. Може би нямаме право?…

— Моят брат, големият вожд, говори добре, но и той на свой ред се е заблудил — каза Бени — Белите хора които твоите воини са убили, бяха мирни емигранти, които отиваха на запад в земите към брега на Голямото солено езеро. Те бяха приятели на червените хора Това го заявявам най-тържествено.

— Да, приятели като всички останали — каза вождът. — Големият ловец значи не знае колко много зло са причинили бледоликите на червенокожите?… Може би не ви стигат безбройните кости, които покриват просторната прерия, а сега служат за храна на вълците! За нас белите се оказаха врагове. За това говорих и на пратениците на Голямата майка, събрани във форта Ларами, когато отидох там заедно с Черния крак, големия вожд на Плоските глави, и с Мечешкия зъб. Племената ни намаляват и изчезват като снега върху планинския хребет, огрян от жарко слънце, а народът на бледоликите е многоброен като стръковете трева в прерията в началото на лятото и се увеличава непрекъснато, завладява земите ни и ни прогонва с пушки, сякаш сме кръвожадни зверове. Трябва ли бездейно да наблюдаваме настъплението на белите хора?… Ние уважаваме Големия ловец, защото винаги е бил наш приятел, но ще се борим с другите, които идват да унищожават стадата ни от бизони. Ти говориш за Голямата майка: какво направи тя за червените хора? Не ни даде оръжие за лов, не ни защити, никога не сме я виждали. Елате да чуете оплакванията на индианските племена, дайте им право и ние завинаги ще заровим томахавката на войната. Казах!