Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 9

Гемията на Хирам сега изглеждаше съвсем различна. За краткото време след среднощното завръщане тя като с вълшебна пръчица съвсем бе загубила военния си вид. Този вид бяха загубили и хората. Цялата палуба бе покрита с топове разкошни платове, цветни вази, изработени от чудно дърво, слонова кост и множество прекрасни малки предмети. Благодарение на тях гемията по нищо не се отличаваше от стотиците други кораби, които пълнеха картагенското пристанище.

Излязла в това време на палубата, Фулвия внимателно започна да разглежда промяната.

— Значи и ти си станал търговец, Хирам? — попита тя с иронична усмивка.

Вместо отговор Хирам със силен удар счупи една разкошна ваза и я хвърли във водата.

— Аз съм воин и ще остана винаги такъв — каза той. — Това, което съм направил, е за да не ме познаят. Вие, децата на Изтока, презирате картагенците за тяхната изнеженост и разточителство. Но това презрение не се отнася за мен. Аз мога да понеса и най-грубия живот. И на такива хора ще принадлежи някога целият свят.

— Дори и родината ти? — попита Фулвия.

Челото на Хирам се смръщи и в очите му блесна иронично пламъче.

— Тежко на онзи, който не може да се защитава със собствените си ръце — отвърна тъжно той. — Тежко на онзи, който забрави меча заради вечни блаженства и губи силите си заради постоянни оргии, а в своя защита събира наемни войски. Тежко, тежко на Картаген!

В това време към гемията се приближи една лодка. Управляваха я трима мускулести гребци, а на специална пейка седяха няколко богато облечени люде.

— Има ли тук нещо за купуване? — извика един от гребците към Хирам. Последният веднага се наведе през борда и отговори:

— Тук има всичко, което дава Тир и което ражда Кипър.

Трима от пристигналите с лодката се качиха на корабчето по въжена стълба. Застанала встрани, Фулвия внимателно наблюдаваше всеки от тях. Особено привличаше погледа й единият: беше най-младият и така старателно криеше лицето си, че не се виждаше нищо друго освен очите му.

— Това е той — промълви Фулвия, изтръпна и го посочи с поглед на Хирам.

— Сега вече трябва да се премахне — отвърна той.

— За да погинем всички ли? — уплашено попита Фулвия.

— Но той те видя.

— Само че не знае нищо за теб.

— Добре. Да видим какво иска. Но ако ти наистина го обичаш?

Фулвия сви презрително устни, а очите й гневно заблестяха.

Двама от дошлите търговци внимателно разглеждаха изложените предмети, а Фегор, използувайки момента, когато Хирам обясняваше нещо, се приближи до девойката.

— И така, ти си се спасила и си дошла тук — каза той. — Това искрено ме радва, въпреки че открито изразяваш омразата си към мен. Но кои са тези хора и защо те спасиха? Отдавна ли ги познаваш?

— Кои са тези хора? Търговци от Тир. Защо ме спасиха ли? Защото имат добри сърца. Ти, който толкова често повтаряш, че ме обичаш, не направи това.

— Да, така е, въпреки желанието ми аз не можах да направя нищо — тихо промърмори шпионинът, — но повярвай, че те обичам.

— Остави това! — прекъсна го Фулвия. — Питаше дали ги познавам. Да, от вчера. Как се казват? Моите спасители. Ето, имената им.