Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 8

— Сидон! Светлина! — извика той към кормчията, като галеше нежно главата и шията на птицата. — Има писмо! По-скоро!

Кормчията веднага донесе една лампа и на нейната светлина Хирам свали писмото от гълъба. То беше написано върху пергамент с игла. Като прочете йероглифите, Хирам пребледня.

— О, богове! — прошепна той с треперещи устни. — Тя е загубена. След три дни ще трябва да стане жена на другиго. Сидон! Мога ли да се доверя на вашите нумидийци?

— На живот и смърт, господарю. Аз съм ги избирал — спокойно и самоуверено отвърна Сидон.

— Дори ако тръгна с тях против Картаген? По устните на Сидон пропълзя усмивка.

— Против търговците, които плащат със злато кръвта на убитите заради тях войници? Опитай, господарю, и ще видиш как се бият хора, но не за злато, а от обич. Но какво мислиш да правиш? Посвети ме в твоя план и ние може би ще успеем да похитим гордата патрицианка, на която си посветил сърцето си.

— Значи утре ще ме чака — прошепна Хирам, без да чува това, което му казваше Сидон. — Ще бъда последният подлец, ако не отида да я видя, да и кажа две думи … а после ако ще смърт …

— За кого говориш? — чу се тихо гласът на Фулвия. — За една картагенка, която ти обичаш? — болезнено попита пленницата.

Но преди Хирам да отговори, наблизо от брега насмешливо прозвучаха думите на някаква песен: — „Който вярва, той ще бъде жестоко излъган, който се смее, той ще плаче.“

— Фегор! — извика трепереща Фулвия. — Той е шпионин на Съвета на сто и четиримата! Загубени сме!

— Не още! — отвърна спокойно Хирам. — Тази змия трябва да бъде наказана, Сидон. Дай ми лъка и стрелите!

След минута във въздуха се чу характерното свистене на стрела, а след него вик на болка и яд.

— Улучих! — каза Хирам. — Сидон, иди и го довърши. Но Сидон скоро се върна и каза, че Фегор е изчезнал вдън земя.

— Кой е този Фегор? — обърна се Хирам към Фулвия. — Изглежда го познаваш добре.

— По-опасен човек от него няма в цял Картаген. Често идваше в дома на началника на войските, Рамби, при чиято жена бях робиня. Там ме видя и ми предложи да му стана жена. Но тогава аз си мислех за моята родина, за това как някога те спасих и … и че пак ще те видя.

— Стига, стига — ласкаво я прекъсна Хирам, — ти си уморена, иди си почини.

Фулвия се подчини и с тъжна въздишка напусна палубата.

— Утре вечер отиваме при Офит, Сидон — каза Хирам, когато остана сам.

III. СЪПЕРНИЦАТА

Настана ден. Пристанището на Картаген почна да се оживява. Хиляди моряци, слезли от корабите си се срещаха, поздравяваха се и отминаваха. Бойните галери, които нощем навлизаха в морето, за да пазят пристанището от внезапно нападение, се завръщаха на обичайните си места. На самото пристанище кипеше работа. Роби, повечето военни пленници, разтоварваха от корабите най-различни стоки: медни съдове от Испания, олово от мъгливата Британия и драгоценни копринени материи от Мала Азия.

Други товареха кораби със стоки, които от векове славеха Картаген: пурпурни платове, чудно красиви съдове с метални украшения и други.