Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 50

— Ти? Какво рискуваш? — учудено се спря Хирам.

— Богове! Как забравяш! — разсмя се шпионинът. — Но хайде. Вървете по-бързо.

Почти до среднощ старият Сидон гълча и призовава върху главите на картагенците всевъзможни проклятия, разхождайки се из градината на Герман пред малката уединена къщичка. От време на време той се заглеждаше в едно запердено прозорче, през което се процеждаше слаб лъч светлина и се чуваха два гласа: единият — твърд, спокоен и уверен, гласът на Хирам, а другият — слаб, треперещ този на Герман.

— Езикът ми щеше да изсъхне от умора, ако беше избърборил всичко това, което те си казаха — мърмореше старият моряк. — И за какво ли имат да говорят? Да не би пък да са се скарали сега?

Последното предположение обаче не беше вярно: Герман посрещна Хирам приветливо и му съобщи, че Съветът на сто и четиримата е подписал помилването му и назначаването му за командуващ флота. Пехотата и артилерията ще води Гоздрубал, а конниците Фамий.

— Ето един човек, на когото не бих поверил такъв отговорен пост — неволно каза Хирам.

— Вярно, но като нямаме хора? — скръбно каза Герман.

След това Хирам се осведоми за всички подробности около флота: колко кораба имат, как са въоръжени и прочие.

— Въпреки всичките ви старания флотата е много малка — замислено каза Хирам. — Какво ще можем да направим с нея срещу римляните?

— Твоята задача обаче не е много тежка: ще трябва само да попречиш на неприятелите да ни обградят откъм море. За всичко друго градът наистина се готви: кой каквото има метално, се носи за направа на оръжие. Работилниците са затрупани с работа. Богатите жени жертвуват скъпоценностите си за заплата на наемниците. Други си дават косите за тетива на лъковете. Но всичко това ще бъде напразно, ако ти не успееш да задържиш за няколко дена римската флота.

— Ще се опитам. За това ще постъпя така: сигурен съм, че преди да дойдат тук, римляните ще се спрат в Утике, която, струва ми се, не е много против това. Ще тръгна веднага и ако успея да стигна пръв, Утике ще остане наша и задачата ни ще се улесни.

— Но ако завариш там вече римляните?

— Нищо. Все едно, че ще се срещнем тук. Ще ги нападна неочаквано, тъй като ни смятат за неспособни, и може да им разстроя флота. Но за пълна победа няма защо да се лъжем.

— Уви, ти си прав — с въздишка отвърна Хирам. — Кога ще тръгнеш?

— Днес на разсъмване.

— А какво става с Офит?

— Тя е във верни ръце.

— Сигурен ли си?

Хирам презрително се усмихна.

— Какво може да й се случи? — попита той. — Или робите на Теоур по Негова заповед ще идат да я търсят? Бъди спокоен, аз отговарям за нея. Отнех я от жреците на Танита, убих съперника си и сега няма да я изпусна, дори целият Картаген да тръгне срещу мен.

Герман искаше като че ли да възрази, но се ограничи само с тежка въздишка.

— Аз съм стар, самичък — мълвеше той, — тя бе утешение за моята старост — но нищо. А сега иди и служи на отечеството. Пожелавам ти пълна сполука.