Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 52

Началото бе блестящо за Картаген, но Хирам не се лъжеше: тази малка победа не можеше да измени предначертаното от съдбата, а то беше — Великата република да престане да съществува. Тази победа само щеше да удължи агонията й.

Трудно може да се опише с какъв възторг посрещнаха картагенци вестта за победата. Тяхната малка флота удържала победа над неприятеля и се завърнала в порта, без Да загуби нито един кораб!

От терасата на своя дворец Герман видя приближаването на ескадрата, преброи ги и без да знае за победата, с горчиви упреци се нахвърли върху дошлия с неразделните си другари Хирам, като мислеше, че той е пазел само около брега и щом е видял приближаването на неприятеля, е побързал да се скрие в пристанището. Той беше поразен, той не искаше да повярва, че Хирам е разбил авангарда на римската флота, и то без да даде жертви. Но когато и Фегор потвърди разказаното, старецът със сълзи на очи се хвърли върху воина и го запрегръща.

— Да идем веднага в залата на Съвета — задъхан от радост, каза той. — Там ще разкажеш още веднъж всичко.

Докато излизаха от двореца на Герман, Хирам с безпокойство се обръщаше и заслушваше във всеки подозрителен шум. Старецът скоро се досети за причината на неговото безпокойство.

— Знам какво търсиш — усмихнато каза той, — Офит, нали? Но аз ти дадох дума, че няма да я взема, въпреки че може би съм научил къде си я скрил. Нейното място обаче не е там. Отсега нататък този дом не е само неин и мой, а и твой. Ти си ми вече син.

— Това особено много успокоява Фегор! — с иронична усмивка отговори Хирам.

В къщата на Фулвия бяха изпратени хора, за да доведат криещите се там в двореца на Герман, а самият той, придружен от Хирам и Фегор, тръгна към Съвета на сто и четиримата.

XIX. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА КАРТАГЕН

Картаген бе обсаден от римляните. Страшната осемдесетхилядна войска с огромен обоз и цял парк обсадни оръдия с най-различни названия се беше разположила в предградието Нефер и упорито продължаваше разрушителната си работа.

Навътре в морето, около пристанището на обсадения град, караулеше страшната римска флота, с която много по-малобройните и зле въоръжени картагенски кораби не можеха да се състезават. Последните се бяха прибрали по заповед на Хирам в пристанището, затваряйки пътя след себе си с масивни железни вериги.

Всички граждани, способни да носят оръжие, от децата до старците, а често и жени, бяха наредени по градската стена и пазеха да не се приближи неприятелят. Понеже през това време флотата бездействуваше, Хирам поиска и му бе дадено командуването на войската, имаща за задача да опази предградието Нефер. Римляните съвсем не очакваха такава енергична съпротива. Те смятаха столицата на финикийската колония за съвършено беззащитна, населението за дезорганизирано, изплашено, а укрепленията за безпомощни да издържат дори първия натиск.

Сигурен в това и надявайки се на лека победа, Манлий Цензорин, главнокомандуващият римската армия, незабавно след пристигането даде заповед за атака. Но го очакваше голямо разочарование. Вместо леката победа, за която мечтаеше, го посрещнаха град от камъни, хвърлени от безпощадните катапулти, стрели, разтопена смола и вряла вода. Нито една от грамадните стълби, изправени до стената, не достигна целта си. И настъпващите колони се сепнаха, спряха и бавно, в пълен ред, почнаха да отстъпват. В този момент върху тях неочаквано като вихър се нахвърли картагенската конница. Хирам бе измолил от Съвета разрешение за нападение и въпреки протестите на началника на конницата, Фамий, нападението стана и се увенча с пълен успех. Два от най-силните конни отряда със стремителен и буен бяг се врязаха в римските кохорти, всявайки сред тях смърт и ужас.