Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 22

От всякъде се чу въпросът:

— Успя ли Дола?

— Ето — отвърна Главатаря и повдигна кошницата високо.

Радостно възклицание отекна в залата, примесено с плясъка от крилете на грамадни прилепи, които прелитаха над главите ни.

— Дола изпълни точно своя план! Скоро и тя ще бъде тук!

Очите на непознатите се обърнаха към мен.

— Кой е този? — запитаха неколцина в един глас,

— Един неблагоразумник, който си напъха носа там, където не му е работата! — отвърна Главатаря. — Той видя всичко, което стори Дола, и сега трябва да умре

— Той ще умре!

— Тя ще се върне скоро, защото принцът и бе обещал веднага да си отиде!

— Дано никой не е забелязал смяната — каза една жена. — Никой друг освен този човек — каза Главатаря и ме посочи.

— И неговият слуга — каза човекът, който бе убил Бизла, — но той си получи заслуженото: последва ме и се срещна с един куршум от револвера ми!

Гласове на одобрение се разнесоха в залата.

Кои бяха тези хора? Каква цел преследваха? Защо бяха разменили децата?

Тези въпроси се въртяха в главата ми, но не можех да им намеря отговор.

Изведнъж си спомних някои неща. Знаех, че в Гондвана все още съществува старата секта на Тугусите, удушвачите, сектата „Капалика“, или „Мъжете на черепа“, поклонници на ненаситния бог Сива.

Носеха огърлици от човешки кости. Отначало не ги бях забелязал, но сега дори чувах грозното им потракване.

Капаликанците бяха прочути със своята жестокост. В каменни жертвеници горяха непрекъснато човешко месо. Тяхната богиня обичаше топла кръв, която блика от прерязалото гърло на жертвата.

Тази смърт очакваше и мен, и малкото нещастно същество в кошницата.

Главатаря приближи и свали въжетата, които стягаха ръцете ми.

— Какво ще правите с това невинно дете? — извиках, щом се почувствувах малко по-свободен. — Светотатство е да убивате рожбата на принца!

Подигравателна усмивка разтвори устата на Главатаря. Той погали костната си огърлица и каза:

— Грешиш! Това не е рожба на принца, защото е момиче. А колкото за съдбата му друг ще ти отговори каква ще бъде. И този друг е нашата царица, тази, която всички трябва да слушаме, защото е надарена с божествени дарове. В нейното тяло се е поселила душата на Сива. Тя успя да спечели доверието на принца и успя да изпълни добре обмисления план, който ти бе неблагоразумен да поискаш да узнаеш.

Приближих до кошницата с детето, но към мен се насочиха няколко ножа.

— Какво ще правиш?

— Искам да погледна това невинно същество.

— Може, но да не го докосваш! Повдигнах покривката.

Детето размаха ръчички, като че ли бе разбрало. Отправих гореща молитва към моя Бог да избави това дете от страшна смърт.

Докато се молех, в залата се разнесе силен вик.

Бронзовата врата се разтвори.

Обърнах се.

В храма влизаше Дола Магьосницата, която с погледа си бе оплела принца и бе успяла да размени децата.

Тя приближи и отправи ледения си поглед към мен.

КИЛИЯТА НА ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО