Читать «Ловци на бисери» онлайн - страница 65

— Милост, господине… Не ме убивайте!

— Стига си хленчил. Отговаряй! Къде е господарят ти?

— Не е тук.

— Къде отиде?

— Избяга преди един час.

— С кого?

— С министрите си и с десетина други сановници.

— Невъзможно. Улиците бяха пълни с въстаници. Щяха да го познаят.

— Той си отряза брадата и смени дрехите си. Кълна ви се, че никой не го забеляза.

— Къде отиде?

— На брега, за да се присъедини към флотата си.

Французинът подскочи.

— Флотата си?… Къде иска да отиде?

Министърът се поколеба.

— Говори, иначе ще кажа да те хвърлят от прозореца.

— Каза, че иска да удари Амали в сърцето.

— Не разбирам.

— Говореше за Мизора.

Жан Баре пребледня.

— Злодей! Сега разбирам. Той иска да атакува замъка в отсъствието на Амали. Дурга, Дурга!

— Какво има? — отзова се веднага помощникът.

— Нареди да приготвят двадесет от най-бързите коне.

— Заминавате ли?

— Няма време за губене. Животът на Мизора е в опасност. Нали разбираш? Ако попадне в ръцете на брат си, тя ще бъде завинаги загубена за Амали. Махараджата е способен да я убие.

След това Жан Баре се обърна към брата на Бенда и нареди:

— Задръжте този човек до моето завръщане.

Когато французинът излезе на двора, навън го чакаха двадесет въоръжени въстаници на коне. Жан Баре се метна на седлото. Конниците препуснаха в галоп по улиците на града.

Ликуващият народ, който празнуваше с песни и танци свалянето на махараджата, позна Жан Баре и горещо го приветства.

— Да живее белият човек! Да живее нашият генерал! Нека Буда му дари дълъг живот!

Като излязоха от града, конниците се отправиха към Абалтор, където се надяваха да намерят Амали и ловците на бисери.

Времето бе прекрасно. Вятърът беше утихнал. По всяка вероятност ловците на бисери вече бяха слезли на брега.

— По кой път може да е тръгнал махараджата? — попита Жан Баре Дурга, който препускаше до него. — Знаеш ли къде се намира неговата флота?

— Чух, че откакто претърпя поражение край нашата скала, тя се намира в залива Шанил.

— На какво разстояние от Абалтор е този залив?

— На около двадесет и пет мили.

— Това са два часа път. Трябва да побързаме, за да попречим на махараджата да отплува с някоя гемия.

— Ами ако закъснеем?

— Ще се присъединим към ловците на бисери и ще започнем да преследваме флотата му. Разполагаме с достатъчно гемии, а освен това с нас ще бъде и „Бангалор“.

— Трябва да намерим възможно по-скоро Амали.

Към обяд конниците стигнаха до крепостта. Разстоянието между нея и залива бе около шест мили. Не бяха изминали и половината разстояние, когато чуха гласове.

Жан Баре пришпори коня си и излезе напред. Скоро той прекоси гората. Брегът беше покрит с народ. От океана продължаваха да идват стотици гемии.

— Ловците на бисери! — възкликна французинът и се хвърли в обятията на Амали.

Царят на ловците на бисери не вярваше на ушите си.

— Мадури махараджа! — повтаряше непрестанно той, сякаш се страхуваше, че не е разбрал добре. — Яфнапатам е в наши ръце… Въстание… Аз пък мислех, че сте загинали в боя, и бях започнал да ви оплаквам… Господи, струва ми се, че сънувам.

— Тогава се събудете и слушайте какво ще ви кажа! Махараджата е успял да избяга и се готви да отмъсти.