Читать «Ловци на бисери» онлайн - страница 67

— Предайте се! Вашата ескадра е разбита!

Синхалите отговориха с войнствени крясъци и се опитаха да отблъснат неприятелите си. Екипажът на „Бангалор“ им се притече на помощ. Започна отчаяна битка със саби и мечове. Не стихваха и револверните изстрели.

Амали и Жан Баре се опитаха на три пъти да пробият линията на неприятеля, но и трите пъти бяха отблъснати.

— Стреляйте с оръдията! — извика Жан Баре.

Дурга обърна едно от оръдията и го насочи към неприятеля, а моряците на „Бангалор“ се оттеглиха в другия край на палубата. Помощникът на Амали откри огън.

Петнадесет от неприятелите бяха повалени върху палубата. Другите захвърлиха оръжието си и започнаха да молят за милост.

Само махараджата остана със сабя в ръка. Той гледаше заплашително приближаващите се към него Амали и Жан Баре. Но когато Царят на ловците на бисери стигна до него, той не го нападна.

Тогава Амали сложи ръка на рамото му и каза:

— Ти си мой пленник.

— Убий ме. Аз съм победен. Изгубих трона.

— Няма да посегна на човека, който утре ще бъде мой сродник.

— Аз — твой сродник?!

— Мизора ще стане моя жена.

— Нещастница!

— Трябва да й благодариш, вместо да я обиждаш — каза Амали. — Тя се съгласи да се омъжи за мен, за да спаси теб, въпреки че заслужаваш да бъдеш наказан със смърт.

Махараджата наведе глава. Той помълча малко, а после попита:

— Какво ще направиш с мен?

— Ще ти предоставя управлението на малката провинция Серон.

— Няма ли да ме убиеш, за да отмъстиш за смъртта на брат си?

— Прощавам ти.

— Ти си великодушен — прошепна махараджата. — Урокът беше суров, но си го заслужавах.

— Съгласен ли си да станеш мой сродник?

— Нека сестра ми стане твоя жена. Ти я заслужи. Няма по-достоен от теб за нейната красота.

Заключение

Морското сражение завърши с пълното поражение на ескадрата, която не можа да устои на атаката на ловците на бисери.

Амали събра хората си и тръгна с „Бангалор“ към Абалтор, влачейки след себе си гемията на махараджата. Той бързаше да стигне в столицата, за да присъства на коронясването на своя племенник.

През това време Жан Баре пътуваше с три гемии към скалата на Амали, за да съобщи на Мизора за щастливия изход на битката и да я отведе в Яфнапатам с цялата тържественост, която подобава на нейния сан.

След четири дни в големия индуски храм стана коронясването на младия Мадури и венчавката на неговия пръв министър с хубавата Мизора.

Бившият махараджа не посмя да се яви пред довчерашните си поданици, които беше потискал в продължение на доста години. Той замина още същата вечер за новото си имение, което беше една малка държава с тридесет хиляди жители. По този начин той се избави от срама, без династията му да се заличи напълно. Трябва да признаем, че той сдържа обещанието си да се промени. Новите му поданици никога не се бяха чувствали така щастливи, както по негово време. Той беше първият индуски принц, който премахна смъртното наказание.

Когато стана пълнолетен, Мадури пое управлението на царството си. Той запази за свой пръв министър чичо си, на когото дължеше трона, а храбрия французин Жан Баре назначи за главнокомандващ войската.