Читать «Ловци на бисери» онлайн - страница 63

— Бих искал да ви посъветвам, с ваше позволение.

— Точно това очаквам от теб, негоднико, тъй като ти си първият ми министър.

— Напуснете палата и бягайте към брега.

Махараджата го погледна с кръвясали очи.

— До трона ми ли искаш да се домогнеш? — извика той.

— Не, Ваше Величество — отвърна нещастникът с разтреперан глас и втренчено гледаше дясната ръка на своя господар, който посягаше към дръжката на меча си… — Аз ще дойда с вас.

— Ще имаме ли време?

— Да, но трябва да се преоблечете, за да не ви познаят.

— Накъде ще тръгнем?

— Ще настигнем флотата.

Махараджата се спря, озарен от внезапна мисъл.

— Амали обича Мизора — възкликна той.

— Казват, че сестра ви се е съгласила да се омъжи за него.

— Нещастница!… Още ли е в замъка на този бандит?

— Така мисля.

— Ще ударя Амали в сърцето. Щом всички ловци на бисери са тук, скалата е останала без защитници!… Добра идея! Аз ще загубя трона си, но наказанието на Амали ще бъде по-тежко… Пригответе ми едни селски дрехи. Ще се направим на въстаници и обстреляме по войските ми. Щом не искат да отдадат живота си за своя махараджа, не заслужават нищо друго.

Махараджата отряза дългата си черна брада, свали златните пръстени и огърлиците си от перли, съблече копринените си дрехи и ги замени с роба от грубо платно и панталони от бяла аба.

Четиримата му министри и десетина други сановници направиха същото.

— Въоръжете се с пушки и мечове и ме оградете, за да ме защитите. Тълпата на площада ли е вече?

— Още не — отговори първият министър.

— Дайте заповед на кандиотите да ни пуснат и да не отговарят на изстрелите ни.

— Ваше Величество — обади се първият министър, — защо не се възползвате от тайния вход?

— Кой таен вход?

— Този, който води в храма на Буда. Оттам можем да излезем, без да ни видят.

— А съкровищата ми? Нима ще ги оставя в ръцете на тези негодници?

— Още тази сутрин се погрижихме да ги заровим.

— Тежко на този, който ги докосне! Всички слязоха в едно малко подземие.

Министърът отвори една скрита врата и поведе малката група по тъмен коридор, светейки с главня. Те вървяха няколко минути в едно мрачно подземие, което ту се изкачваше нагоре, ту слизаше надолу. Най-накрая водачът отвори някаква тясна вратичка и групата влезе в пустия храм.

Отвън се чуваха гърмежи и викове.

— Къде се намира този храм? — попита махараджата.

— До външната крепост.

— Дали ще ме познаят въстаниците?

— Вие сте добре маскиран, Ваше Величество.

— А ако ме нападнат?

— Ще ви защитаваме. Напред! Нямаме време за губене.

Махараджата, който трепереше за живота си, се реши да излезе от храма. Улицата беше пълна с хора. Въстаниците отблъскваха кандиотите, които се опитваха да излязат от града.

Първият министър направи път на махараджата и сановниците, после хлопна вратата зад гърбовете им и се върна тичешком в тайния коридор, като си мърмореше ухилено:

— Сега е моментът да заграбя съкровищата ти. Твоята власт вече не съществува…

Докато махараджата бягаше, Жан Баре и неговите хора продължаваха да се бият с кандиотите. Кандиотите стреляха непрекъснато и убиха доста от хората на французина. Жан Баре повика Дурга и брата на Бенда и им каза: