Читать «Безконечното самоубийство» онлайн - страница 8

Паниката постепенно се разпростираше във всички отделения на болницата. Дори хората от службите за сигурност бяха започнали да изпитват някакви вълнения — все едно, че имаха души и можеха да чувстват. Добавяха се нови легла във вече препълнените с хора стаи; броят на носилките по коридорите се увеличаваше — поредната партида от нещастни случаи по време на работа и катастрофи по пътя, — всички бяха изненадани, че все още продължават да дишат, но не чак толкова изненадани, за да спрат потока от ругатни и дълбоки въздишки. Войната… Изглежда, че чужди танкове кръстосваха по нашите улици; никога не ги видях. Не четях вестници и не гледах новините по телевизията. Говореше се, че навън епидемията се разпространявала с безпрецедентна бързина, но аз трябваше да се задоволя да наблюдавам онова, което ставаше в болницата: Службите за Сигурност отдавна бяха зазидали всички прозорци. Навсякъде безцелно се скитаха съкрушени същества, с обезумели погледи. Станали жертва на този необикновен сблъсък, който ги беше застигнал и се беше стоварил отгоре им в последния момент, точно тогава, когато със сетни сили, залитащи, те бяха правели последните стъпки в своя живот. Като че ли навсякъде цареше тих, неописуем ужас. Смазващата мисъл в съзнанието, че нещо непоправимо току-що се е случило. Просто ей така, за нищо, с лоши намерения, само за да направи зло. Никой не умираше. Изпаднали в несвяст, хората се блъскаха едни други и бълнуваха, тичаха безцелно насам-натам. Няколко глупаци цъфтяха в лъчезарни усмивки, готови да вегетират блажено за неопределено време в безкрая, готови да заразят с доволните си и отвратителни физиономии своите братя по окови, сега, и след това, и още, и още…

Вече не броя годините. Войната още продължава. Навярно никога няма да спре.

Не напуснах болницата. Някой, някъде, бе сметнал за добре да уведоми всички, че именно аз съм бил първият безсмъртен в този последен етап от историята на нехората. И е по-добре за мен да се крия. Държат ме отговорни за всичко, което се е случило.

Виновен, виновен, виновен.

Завинаги…

Информация за текста

Le suicide sans fin,

Сканиране, разпознаване и редакция: SecondShoe, 2006

Издание:

Вой. Френски фантастични разкази

Най-доброто от новата френска вълна

Издателство „Полюси“ 1993

Съставител и преводач: Любомир Найденов

Преводачът и издателите благодарят на:

г-н Пиер-Жан Бруйо, президент на Френската асоциация за научна фантастика;

г-н Ришар Комбало, критик и съставител;

както и на всички представени автори, за любезното съдействие и участие в настоящия сборник.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2145]

Последна редакция: 2006-11-15 08:48:04

1

„Мисля си за утре// моля, не прекъсвай моя сън// щом прозореца прекрача аз навън“