Читать «Теранският начин» онлайн - страница 9

— Това е най-страхотното нещо, което въобще съм ял!

— Ако ще ти показвам сая-кроу, трябва първо да разбереш кроу, а за да ги изучиш трябва да започнеш от самото начало! — Кейл се засмя. — Нали разбираш, ТОВА са кроу! — той махна с ръка, обхващайки с небрежен жест сенчестата уличка, пейчицата, сложена под дървото от някой доброжелателен гражданин, бръмчащите по булеварда ’мобили, магазинчетата, целия град…

Алекс съсредоточено кимна.

— Това е сая! — добави Кейл. — Планът, по който Т’рурст е строен, е еднакъв с този на Хав’анж, на Уот’нъб и на безкрайно множество други… Но кроу са направили града да не прилича на нито един от събратята си, като същевременно е… — той спря в мъчително колебание да открие подходящата дума. — О, не знам, перфектен не е нещото, което искам да кажа! Всеки детайл е премислен щателно и… Не знам! — тръсна глава. — Но ако се вгледаш, ако се оставиш сая да те носи, просто го усещаш! Татко казваше, че японците имали неща като чайна церемония, икебана, японски градини… Разбираш ли, да превърнеш такова елементарно нещо като варенето и сервирането на чай в събитие с безкрайно дълбок смисъл! Да подредиш шепа камъчета в керамичен поднос така, че случаен наблюдател да може да ги съзерцава с часове, осъзнавайки… О, наистина не знам! Осъзнавайки сая, само че те не са имали сая тогава.

— С школата не е така! — възрази Алекс.

— Школата е частен случай. Но дори и тя изразява сая в друг аспект… Или поне би трябвало! — Кейл сви рамене. — В крайна сметка, и в Япония е имало нисши класи! Ела, филмът след малко ще започне!

Алекс понечи да му зададе някакъв въпрос, но се отказа.

Холокиното (по типично терански маниер, ако ставаше дума за това) бе украсено с претенциозни примигващи реклами. Но малкото, драпирано в тъмнозелено фоайе, почтителната разпоредителка и салонът с простички, удобни кресла навяваха същото усещане за умиротворение и стаена мощ, както и целият град.

— Хай сая… — замислено промърмори Дейвис, докато се настаняваха.

По това време на следобеда почти нямаше зрители и той заподозря, че Кейл ненапразно го е довел тук точно сега — можеше спокойно да преглътне притесненията си и да се остави филмът да го погълне.

Бе гледал доста холовизионни предавания на кроу на Хавеланж — нямаше какво друго да се гледа. Бе се опитал да чете и книгите им… но по онова време не бе имал откъде да започне. Сега, след трите дни в карцера и урока, който приятелят му току-що му бе предал, можеше да погледне под различен ъгъл „Мечът на честта“, както се наричаше филма.

Кроу избягваха присъщите за теранското кино ефекти, с които би била нагъчкана дори тази историческа сага. Нямаше също кой знае какви масови сцени, участваха само десетина актьори, сцената бе камерна и действието — дори малко мудно. Както и всичко останало, което Алекс бе гледал на Хавеланж, тук също се разчиташе на скрит емоционален и мисловен подтекст. Само че сега той бе по-близо до разбирането на този подтекст от преди…