Читать «Теранският начин» онлайн - страница 11

— Защо просто не го изчакат да умре? — полюбопитства Алекс.

— Тераните сигурно биха направили така! — Кейл сви рамене. — Но ние сме кроу!

И тъй като противоречието бе твърде дълбоко и неразрешимо, Махуд помоли за разрешение и си направи харакири пред членовете на съвета. Той и Китуат бяха погребани в общ гроб, с всички почести.

Филмът завършваше със сцена, в която бащата на Махуд стои на колене пред надгробната им плоча, гледа небето и казва:

— Загубих единствения си син и своето бъдеще… Но се гордея с теб, момчето ми! Хай-сая!

В плочата бе вграден мечът, с който Махуд бе извършил харакирито.

— Това е истинска история! — добави Кейл, докато вървяха по улицата към Школата. — Много популярна легенда от началото на колонизацията… Планетата сега се нарича Меч на Честта!

Алекс кимна замислено.

Два месеца по-късно лейтенант Бутра ги събра отново на плаца в един ранен следобед.

— Получихме ново попълнение — каза с натежал от злъч глас. — Очевидно някой станджа там горе е решил, че, след като вече имаме терански червей сред нас, той е все още жив и се обучава добре, бихме могли да се справим с още няколко от същата порода. Преди един час пристигна кораб с ново попълнение кадети…

Алекс се втренчи притеснено в десетината деца, които офицерите извеждаха на плаца. Лесно можеше да разпознае „червеите“ — и тримата носеха следи от побой; единият все още беше облечен в окъсана военна униформа без нашивки.

— Тераните са разпределени в ротата на сержант Такома — продължаваше монотонно Бутра. — От днес нататък те ще се обучават за камикадзе като всички вас и наш дълг е да ги превърнем в достойни пилоти, които да…

Такома строи тримата встрани от ротата и, когато Бутра най-сетне приключи с речите си, нареди:

— Кадет Барх, кадет Дейвис, отведете новите кадети в склада и им подберете необходимото снаряжение. Назначавам ви пряко отговорни за новото попълнение; погрижете се да ги запознаете с реда тук… и внимавайте да не им се случи нещо лошо. По изключение, кадет Барх, — той повиши глас за да го чуят и останалите от ротата, които бяха започнали да роптаят тихо, — ви се позволява да използвате сила и оръжие в защита на кадетите.

— Благодаря, сър! — обади се момчето във военна униформа.

— Свободни сте!

Алекс сковано пристъпи към тераните. Изгаряше от любопитство да научи къде са били заловени, какво става на фронта, какви новини има от Земята. Вместо това каза простичко:

— Хайде, момчета. Вредно е за здравето да стоим тук. Аз съм Алекс, това е Кейл.

Кейл Барх кимна студено. Стискаше здраво дръжката на меча си.

— Вайклид — представи се онзи с униформата и също му кимна официално. — Суа.

— Терънс — промърмори дребничкото момченце със засъхнала кръв по горната устна.

— Никлас — съобщи третият. — Наистина ли ще ни учат за камикадзе? Нас?

— Да, но първо ни промиват мозъците! — Алекс се усмихна. — Хайде. Трябва да се изкъпете, да ви превържат и, разбира се, да ви намерим дрехи. Къде ви хванаха?